И все така да е...

Онзи ден си говорихме за това, че основната роля на жената е да се грижи за децата и семейството – нещо, в което почти никой не се съмнява.
Защо тогава, след като всичко е толкова просто, на жената й хрумнала безумната идея да се ...

Убивам от бой
Примирам от любов
Заспивам от работа

Първата беше много емоционална. Говорих, писах съобщения, радвах се. Сега е толкова далече.
Онези вълнения ги няма, а са минали само две години. Осмислено, изживяно, искано, пожелано и получено.
Едно стимулиращо "ДА", едва ли ще го забра...

Какво правите, когато отидете в Мадрид, Рим или Лондон? Хукваме всички като луди по галерии, музеи и сме готови да чакаме 4 часа на дълга 4 улици опашка, за да видим Сътворението на Микеланджело, минавайки задължително преди това през дв...

Да се родиш в свят, управляван от десничари, е като да си единствената жена в мъжки колектив, бяла врана сред черни, грозно лебедче сред патетата, като Парис Хилтън сред членовете на Френската академия на науките или носител на нобелова ...

Колкото по-дълги са ноктите на една служителка, толкова по-малко работа върши тя.
Това твърдение не подлежи на доказване, защото е очевидна истина и следователно е аксиома*.
Ходят на работа така, сякаш отиват на ревю, хвърлят луди пари з...

Все съм имала тъпи дни, ама този счупи тъпомера. С радост се събудих и с мисълта на нещо ново.
Единственото забележително в личен план беше навременното ми отиване на работа, че предната седмица нещо не ми се получаваше, въпреки метроот.
...

Изпразнена от смисъл и енергия заради балансирането между ин и ян (които съм взела очевидно по равни части).
Силата на любовта, от която очите после болят. Страха да усещаш чуждия страх и невъзможността да помогнеш заради телешки инат.
Т...

Имам навик всяка неделя следобед, по-точно привечер да изчитам постингите от Zaprehoda.blog.bg, които не съм имала време да прочета през седмицата.
Става ми мило, носталгично, но и малко обидено.
Повечето хора, които коментират там, крит...

Пропиляването на неделята в нищоправене ми е любимо занимание. Само в понеделник сутрин ми е малко криво, че си спомням само изтръпналото дупе.
Първо значи уйкендът започна с театър, после продължи с Орисия на  Нешка и много пъти Браво, ...

Звукът на пералнята я побъркваше. Припомняше й, че всъщност живее в малка, потънала в праха на три поколения таванска стая.
Добре поне че имаше пералня. До скоро переше като в Средновековието – надвесена над единствения си забрави...

Диема Фемили, уважаеми мои, в този миг изпълва душата ми с алпийско спокойствие и ведри усмивки.
Цял следобед дават немски сериали, вярно - за хора в третата възраст или неработещи немски домакини, но всичко е тъй идилично, че да му се д...

Преместих си фотьойла до прозореца, да виждам есента по-ясно, нищо, че се замъглиха очертанията на идеалния ми дом.
Сладка яхния с моркови, червени чушки и малко лук, заради сълзите.
Кафе с приятелки следобед, също като есенния шал минал...

Не разбрах какво стана. След първите двеста страници, които прочетох с огромно удоволствие, чудейки се какво разбират от това хора, за които сефирите не означават нищо, внезапно целия План на тримата на Еко изведнъж ми доскуча.
Ама страш...