Гледам и не вярвам на усмихнатите си очи. Милен Цветков, както в доброто старо време, когато учех по литературознание, отново по Нова сутрин.
Действаше ми много добре, забавлявах се чудесно.
Грандиозната новина обаче е друга - Лора Крумо...

Изведнъж започнах пак да мечтая, пак да ми се плаче от красиво, пак всичко да става леко и естествено.
Удоволствието от общуването се върна, без втренчените заради страха от предстоящото очи.
Простите неща. Кафе, кино, ягоди.

Не едно след друго, а точно както си му е реда, защото нали, то си има ред - едното сутрешно, другото следобедно.
Сутрешното започна съвсем рутинно, както кафетата в последните две седмици. Открих, че единствената ми разлика между вечери...

По изключение, днес не паднах, както имам навик да правя на всяко заледено място, което видя. Видях обаче сутрешна София така:

Снимки: Estrella, с подаръка за рождения й ден, за който е безкрайно благодарна. За подаръка, нали, не за рожд...

Ароматът на всичко. Малкото шишенце парфюм, което навремето отварях само следобед, срещнато на частния концерт на Белослава преди вечност и половина, което смятах за кутията на Пандора, а се оказа ароматът на собствената ми душа.
Отново ...

Освен това - разочарована, стъписана, ядосана, но и смирена, спокойна и доволна заради подреждането на парченцата.

Сега са най-лесното нещо от деня. Когато къщата вече е превърната в дом,когато има чай с ром и джаз фм, книгите ми, писането, мислите.
Сънувах, че прегръщам. Сънувах, че някой има нужда да бъде прегърнат от мен. 
Двата ми свята си съжите...

Вики, Кристина, Барселона
Кадър с цвят на уиски, място на действие – Южна Европа, идеалните площади, ресторантчета, селски пътища, направени само да караш колело по тях, испанска китара много вино и още повече цигари, за осмисляне ...

Най-добрия ми предрече безсънна нощ след дълъг разговор, съзерцание в лилаво, кафе с мляко и позитивно писане в неделната сутрин.
Най-добрия позна само за последното. Сега може всички спокойно да се заемем с неделните си занимания:)

Не съм виждала здрача да влиза вкъщи от месеци. Сенките се променят, свещичките събират вниманието в себе си.
Не можах да си харесам книга. Исабел Алиенде пак ще напълни вечерите с образи, да дочета започнатото миналата зима. Един филм м...

Редно е, смятам, да се направи проучване колко от хората по света се държат адекватно за годините си. И да се намери отговор на Вечния въпрос защо, как и до колко е възможно зрелостта за едни да настъпва на 22, а за други пубертета тепър...

Помага много за преподреждане на приоритетите. Освежаващо действа, когато сам си се изслушаш, успокоиш си се и си сипеш едно за собственото здраве. Няма опасност да останеш неразбран.
Горещата вода, добре че я има, че с тоя газ знае ли с...

Шоколадов глас за меланхолично настроение. От три дни слушам AYO, усмихната нигерийка, която пее красиво-тъжни неща.
И едно весело, заради което я харесах.
Липсва ми споделянето.

Когато една врата се затваря, отваря се друга, защото движението е изначално. Носталгични усмивки за довиждане и първоянуарско слънце като по поръчка, за да покаже, че всичко тепърва започва.
Нови неща в новата година.
Вратата се отвори...

Стъписването от гротескното изкривяване на фактите мислех, че няма да преживея никога повече.
Години наред слушах обвинения върху себе си за несъщестуващи грешки.
Единственото същестуваващо беше грандиозната разлика във Вселените.