Толкова леко, толкова естествено...
Тефтер до леглото си не бях държала през последните десет години. Сега пак е там, с химикалката между листовете.
Чамбао от сутрин до вечер, без обвинения, без гузна съвест. Дишам както на плажа през ля...

Казвала съм тези думи и преди, упражнила съм погледа, интонацията и жестовете. Живян живот ли живея?
Не се изненадах, знаех какво ще стане. Защо не стана по-рано?
Защото не му е било времето, нали?