И блогорола ми е като мене - такъв един, объркан, смесен, всеобхватен. Съжалявам, за дето не мога да пиша в рими понякога. Поне ритъма чувам.
Да запомня момента.
Началото на пролетта.

Има дни, в които не ми се пише. Има дни, в които не ми се говори. Най-вече когато ми е толкова спокойно и леко, че няма какво да кажа.
И тогава гледам снимки.
Иде ми да хвана пълния ми с функции тип 320 в 1 апарат и да изснимам света.