Като в сутрин на „Веселие“ усетих хладния въздух първо с носа си.
Сънено ставам и намирам пътечката към плажа. Кафето не е като чая от каркаде, нито дивана ми прилича на рибарските столчета на татко, но въздухът е същия.
Отвори...