Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2012 14:56 - ХРАНЕНЕТО !!!!
Автор: sandlih Категория: Други   
Прочетен: 1827 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.09.2012 15:28


Механизъм на работа и физиологията на стомашно-чревния ни тракт (продължение)

 Накратко да се спрем на анатомичното устройсто на СЧТ (виж рисунката на следващия постинг), на което по различни причини, като правило, никой не обраща внимание. Той в същност е истински конвейер за преработване на суровини, който се състои от: уста, хранопровод, стомах, дванадесетопръстник, тънко черво (към първата му част дванадесетопръстника е панкреаса, последната му част е към дебелото черво), дебелото черво, (ободното черво,) право черво, в които трябва да протичат свойствените само на тях  реакции. По принцип, докато храната не се преработи до необходимото състояние в един или друг техен отдел, тя не постъпва в следващия. Само клапаните в глътката и хранопровода се отварят автоматично при преминаване на храната в стомаха. Между последния, дванадесетопръстника (нарича се така защото дължината му е равна на тази на дванадесет напречно поставени пръсти на ръката) и тънкото черво се намират особен род химически дозатори, които «отварят шлюзовете» само при определени условия на рН средата, а след това, започвайки от тонкото черво, клапаните в останалите части на СЧТ се отварят под налягането на хранителната маса. Между различните отдели на СЧТ се намират клапани, особен род еластични стеснения, котио нормално се отварят само в едната посока. Но, при неправилно хранене, снижаване тонуса на мускулатурата и т.н., при преминаванията на сдъвканата храна между хранопровода и стомаха може да се образуват диафрагмени “джобове” (дивертикули), от които хапка от храна може отново да се премести в хранопровода и дори до устната кухина.
       Храносмилане
то е сложен процес, който започва с преработката на храната от устата (понякога заради лошото качество на храната, може възникне повръщане, и впоследствие разстройство на чревния тракт). Ако храната отговаря на нашите естетически потребности от началото на дъвченето, задоволството ни зависи от апетита и нивото на насищане. Работата тук е следната. Всяка храна не е само материален субстрат, но и вложената в нея природна информацията (вкус, мирис и т.н.), която ние също трябва "изядем". Това е дълбокият смисъл на дъвчене: докато в устата не изчезне миризмата на продукта, той не трябва да се поглъща. При грижливо дъвчене ситостта настъпва по-бързо и преяждането по принцип е изключено. Факт е, че стомахът започва да сигнализира на мозъка за насищането си 15-20 минути след постъпванаето на храната.
       Опитът на столетниците потвърждава факта " че, които дълго дъвче, дълго живее", и че в този случай, дори и смесеното хранене няма съществено влияние в живота им.

        Значението на дъвченето на храната се крие във факта, че храносмилателните ензими взаимодействат само с повърхността
на хранителни частици, а не вътре в тях, така че от степента на смилането на храната зависи общата площ, заета от сокове на стомаха и червата. Колкото повече сме дъвкали храната, толкова по-ефективна е обработката на храната в стомашно-чревния тракт, който работи с минимално напрежение. В допълнение, при дъвченето храната се загрява, а това увеличава каталитичната активност на ферментите, докато студената и лошо сдъвкана храна  пречи на тяхното отделяне и следователно увеличава шлаката в организма.

       Твърда храна се
обработва със слюнка, така че тя трябва да бъде омокрена, както като че ли в нея се е попила някаква течност (вода, сок и др.), след което започваме да я дъвчем. Това се дължи на факта, че в слюнката ни има до 30 фермента, в това число амилаза, който полизахарид (сложна захар) в устата ни се превръща в монозахариди. Ако хапката от храна излиза от устата ни бързо сдъвкана, в стомашно-чревния ни тракт (СЧТ) тя предизвиква ферментация, наподобяваща тази на алкохолната или оцетно-киселата, и ще се съпровожда с отделяне на токсични вещества в тялото ни и като следствие нарушение на процеса на усвояване на погълната храна. Допълнително, леко алкалната или неутрална среда на устната кухина (рН 7,4-8,0) с лизоцима, осигурява дезинфекция на лигавиците и храната, като унищожава бактериите, едноклетъчните паразити в хапката храна при пълното й намокряне със слюнка.
       Освен това, околоушната (паротидната) жлеза произвежда муцин, който играе важна роля в защита на устата от действието на киселини и силни основи, идващи от приеманата храна. При лошото дъвчене се произвежда малко слюнка, механизмът на изработването на лизоцим, амилазат, муцин и другите вещества не работи пълноценно, което води до задържането им в слюнчените и паротидната жлеза, до образуването на зъбна плака и на развитието на патогенни организми, което в крайна сметка се отразява не само на органите на устата, на зъбите и лигавицата, но също така и на преработката на храната по нататък.

        Тези токсини/отрови се премахват  със слюнка. Устната кухина е един вид огледало на вътрешното състояние на СЧТ на всеки човек. Имайте предвид, че ако на сутринта в огледалото видите на езика си бял филм – това означава разстройство на работата на стомаха, сив – на панкреаса, жълт – на черния дроб, прекомерно отделяне на слюнка през нощта при деца – означава изменение в състава на микрофлората в дебелото черво, глисти.

       Учените смятат, че в устната кухина са
разположени стотици малки и големи жлези, които отделят на ден до 2 литра слюнка. Има около 400 вида бактерии, вируси, амеби, гъбички, което по правило се свързва с много заболявания на различни органи.

       Невъзможно е да не говорим за такива важни органи, които са в устата
, като сливиците, които оформят т. нар. пръстен Пирогов-Валдейер ", един вид защитна бариера срещу проникване на инфекции. Лекарите винаги са ни обръщали внимание, че възпалението на сливиците е причина за заболявания на сърцето, бъбреците, ставите, и затова понякога се препоръчва да се премахват. Но сливиците в никакъв случай не бива да бъдат отстранявани, с изключение на често влошаващите се хронични случаи, особено в детска възраст, тъй като това значително ще отслаби имунната им система, ще намали производството на имуноглобулини и вещества, които влияят на съзряването на половите зародишни клетки, което в някои случаи е причина за последващо безплодие.
  
                               




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: sandlih
Категория: Други
Прочетен: 350623
Постинги: 75
Коментари: 24
Гласове: 108
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031