Постинг
14.06.2007 21:17 -
Как се става талантлив читател
Автор: estrella
Категория: Хоби
Прочетен: 8983 Коментари: 31 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2007 21:19
Прочетен: 8983 Коментари: 31 Гласове:
0
Последна промяна: 14.06.2007 21:19
Четенето, също както писането, изисква поне минимални познания по въпросната дейност.
Тъй като в последните няколко дни ми омръзна да чета безпочвени критики и да влизам в ролята на медиатор между читатели и писатели, смятам за нужно да нахвърлям няколко правила за грамотно четене.
Целта ли? Целта е да се разбере възможно най-правилно написаният текст, да се достигне възможно най-близо до изказаните от автора идеи и ако тогава има някакви неясноти и несъгласия, те да бъдат изложени грамотно и обосновано.
И така. На какво трябва да се обръща внимание при четене на текст/пост/статия/ изрезка от вестник.
Кой пише
За да се разбере максимално добре даден автор, е хубаво да се запознаете с неговата личност, доколкото позволява ситуация.
Ако говорим за блог, кратък поглед върху профила в блога ще ви осветли за възрастта, пола, интересите и професията на пишещия.
В други случаи по-стари материали или мнение на други читатели могат да ви помогнат да си създадете приблизителна представа за автора, поне пол и възраст.
Къде го пише
Проверете къде е публикуван дадения текст. Това ще ви позволи да определите правилно какво да очаквате от текста преди още да сте го прочели.
Важни са мястото на публикуване и рубриката. В тийнейджърски вестник няма как да се срещне задълбочен политически материал.
В Капитал няма да се публикува новина за новия сингъл на Джъстин Тимбърлейк.
Рубриките по принцип са създадени именно с цел да улесняват четенето, да насочват читателя още преди да е попаднал на конкретен материал.
В рубрика България няма да пише за Саркози, нито пък в рубрика Култура на 24 часа ще пише за рокадите в НДСВ.
Как го пише
Тук важна роля играе наученото в училище за стил, жанр, похвати в литературата и други, предизвикващи тогава прозявки у повечето ученици сложнотии.
Изразните средства, избрани от автора, рядко са случайни. Думичките, наредени в текст, са избрани така, че да внушат, разкажат и покажат определени мисли, чувства, възгледи.
И когато съберете тези три супер елементарни и супер повърхностни основни принципи в четенето и ги приложите на практика, тогава много от текстовете, които четете, ще придобият съвсем друга форма и смисъл.
Тъй като в последните няколко дни ми омръзна да чета безпочвени критики и да влизам в ролята на медиатор между читатели и писатели, смятам за нужно да нахвърлям няколко правила за грамотно четене.
Целта ли? Целта е да се разбере възможно най-правилно написаният текст, да се достигне възможно най-близо до изказаните от автора идеи и ако тогава има някакви неясноти и несъгласия, те да бъдат изложени грамотно и обосновано.
И така. На какво трябва да се обръща внимание при четене на текст/пост/статия/ изрезка от вестник.
Кой пише
За да се разбере максимално добре даден автор, е хубаво да се запознаете с неговата личност, доколкото позволява ситуация.
Ако говорим за блог, кратък поглед върху профила в блога ще ви осветли за възрастта, пола, интересите и професията на пишещия.
В други случаи по-стари материали или мнение на други читатели могат да ви помогнат да си създадете приблизителна представа за автора, поне пол и възраст.
Къде го пише
Проверете къде е публикуван дадения текст. Това ще ви позволи да определите правилно какво да очаквате от текста преди още да сте го прочели.
Важни са мястото на публикуване и рубриката. В тийнейджърски вестник няма как да се срещне задълбочен политически материал.
В Капитал няма да се публикува новина за новия сингъл на Джъстин Тимбърлейк.
Рубриките по принцип са създадени именно с цел да улесняват четенето, да насочват читателя още преди да е попаднал на конкретен материал.
В рубрика България няма да пише за Саркози, нито пък в рубрика Култура на 24 часа ще пише за рокадите в НДСВ.
Как го пише
Тук важна роля играе наученото в училище за стил, жанр, похвати в литературата и други, предизвикващи тогава прозявки у повечето ученици сложнотии.
Изразните средства, избрани от автора, рядко са случайни. Думичките, наредени в текст, са избрани така, че да внушат, разкажат и покажат определени мисли, чувства, възгледи.
И когато съберете тези три супер елементарни и супер повърхностни основни принципи в четенето и ги приложите на практика, тогава много от текстовете, които четете, ще придобият съвсем друга форма и смисъл.
Все пак четете какво пише, защото четенето по диагонал не предполага разбиране на смисъла на текста. А ако си позволите да коментирате, не вадете две думи или изречение от контекста, за да направите от мухата слон.
цитирайВажното е да си мод и да си лепиш глупостите на първа страница, колкото и непрофесионално да е ;) Пък какво пише вътре - фирмената политика не я интересува особено ;) А за статията ... ти нима така правиш? :)
цитирайНоар, е да нямаш комплекси за избиване и да не си обсебен от идеята за световен заговор срещу личността ти.
Коментарът ти е светъл пример за това, как някои хора си казват това, което им тежи на душата, без значение дали е на място или не.
Да, аз правя така.
цитирайКоментарът ти е светъл пример за това, как някои хора си казват това, което им тежи на душата, без значение дали е на място или не.
Да, аз правя така.
Тя моята личност не е нищо особено, че да занимавам целия свят с нея. Пък за комплексите - не съм сигурен. Мен си ме четат хората и без да се лепя на първа страница. Свикнал съм вече с лошия вкус на модовете и пристрастността им, която си личи от километри. Но не му е мястото тук.
Но не ми се вижда много логически да го правиш. Отваряш Капитал, четеш една статия и после започваш да се чудиш какво ли е искал да каже авторът с това покачване на DJ с 150 пункта? Къде ли още е писал за това, дали не го е копирал от нечий блог, м? :) Направо си го представям.
цитирайНо не ми се вижда много логически да го правиш. Отваряш Капитал, четеш една статия и после започваш да се чудиш какво ли е искал да каже авторът с това покачване на DJ с 150 пункта? Къде ли още е писал за това, дали не го е копирал от нечий блог, м? :) Направо си го представям.
да се наспиш. От километри си личи не лошия вкус на "модовете", а това, че не си разбрал половината от написаното.
Както и да е. За отсъствията ти в час по литература не съм виновна аз.
цитирайКакто и да е. За отсъствията ти в час по литература не съм виновна аз.
...на малкия принц са му гепили биберона...
Какво става бе принце? Нема да има секс довечера...
...и всички са ти виновни?
И да си избиеш комарите в стаята, че с тая синя кръв сигурно те смучат като невидели!
цитирайКакво става бе принце? Нема да има секс довечера...
...и всички са ти виновни?
И да си избиеш комарите в стаята, че с тая синя кръв сигурно те смучат като невидели!
Innuendo, Братче, поне не ставам п****, да се натегна на някоя мацка, нали се сещаш? ;) А за лошия вкус ... да бях единствения. Нали се сещаш колко човека оттук познавам аз и колко ти, тъй че - кой знае повече как стоят нещата и какво мислят хората, а? ;)
цитирай...даже в момента вадя килимчето и си мия краката. А за натягането...
...гоня я естрея от как съм тука ама не ще да ми пуска... грозен съм бил, селянин съм бил и фразите ми били заучени. Много се извинявам, че засегнах височайшата ти душа. Просто нали знаеш...
...като не мога да споря ... налитам на бой...
Само искам да те питам нещо ...
... намери ли вече некоя мома в блога, хем да ти върже, хем да не е по-висока от тебе? Уф знам, че е трудно. И аз имам същия проблем.
цитирай...гоня я естрея от как съм тука ама не ще да ми пуска... грозен съм бил, селянин съм бил и фразите ми били заучени. Много се извинявам, че засегнах височайшата ти душа. Просто нали знаеш...
...като не мога да споря ... налитам на бой...
Само искам да те питам нещо ...
... намери ли вече некоя мома в блога, хем да ти върже, хем да не е по-висока от тебе? Уф знам, че е трудно. И аз имам същия проблем.
ами кажи кво стана с прашките-наистина ли ги отказа напълно. Или колкото аз-цигарите.:))
цитирайInnuendo, има една прекрасна поговорка: Je suis petit, mais je ne suis pas bas! Ако не знаеш какво значи, питал Естрейчето. Тя ги разбира тия езици.
цитирайИскрено се извинявам.
Което не значи, че съжалявам.
цитирайКоето не значи, че съжалявам.
Жалко, че Достоевски не е бил подтискан толкова от модератори... Може би щеше да напише още...
Макар, че паралела е нелеп. Като са нелепи и някои псевдоними.
Понеже често чета твои умозначителни оценъчни коментари по блоговете реших и аз да направя опит за умозначителност.
Това, че киснеш от 2000 години в тоя блог не ти дава право да оценяваш... Най-малкото, че нямаш за сметка на какво...
И понеже забелязвам, че живо се интерсуваш от статистиката, това, че "тебе си те четат хората" не те прави класик...
И надписът отгоре "Прочетен: ..." нищо не означава...
Спести ми глупостите си защото няма да ти отговарям.
Извинявам се, че си позволявам такъв пост, но и на мен ми е писнало да чета глупости...
estrella твърде мека си с претендентите за "талантливи читатели". Но за съжаление понякога е трудно даже да станеш читател. Камо ли талантлив...
цитирайМакар, че паралела е нелеп. Като са нелепи и някои псевдоними.
Понеже често чета твои умозначителни оценъчни коментари по блоговете реших и аз да направя опит за умозначителност.
Това, че киснеш от 2000 години в тоя блог не ти дава право да оценяваш... Най-малкото, че нямаш за сметка на какво...
И понеже забелязвам, че живо се интерсуваш от статистиката, това, че "тебе си те четат хората" не те прави класик...
И надписът отгоре "Прочетен: ..." нищо не означава...
Спести ми глупостите си защото няма да ти отговарям.
Извинявам се, че си позволявам такъв пост, но и на мен ми е писнало да чета глупости...
estrella твърде мека си с претендентите за "талантливи читатели". Но за съжаление понякога е трудно даже да станеш читател. Камо ли талантлив...
13.
анонимен -
Йо-хо-хо
15.06.2007 01:28
15.06.2007 01:28
и бутилка РОМ
цитираймерси, че ни осветли. това беше един мноого осветляващ постинг за човечеството- наистина.
цитирайПодсладихте ми кафето тая сутрин:) Аз спя, а виж какво ставало тука.
Венерче, все някой трябва да се заеме с тежката задача по осветляването на човечеството. И на Просветителите не им е било лесно, но сега си имат цяла епоха на тяхно име.
Innuendo, Detlene... :)
Земариа, прашките ги отказах, ама цигарите - тц.
Ббббб, предпочитам кафе сутрин.
Хубав ден на всички.
Просветителката с връзки.
цитирайВенерче, все някой трябва да се заеме с тежката задача по осветляването на човечеството. И на Просветителите не им е било лесно, но сега си имат цяла епоха на тяхно име.
Innuendo, Detlene... :)
Земариа, прашките ги отказах, ама цигарите - тц.
Ббббб, предпочитам кафе сутрин.
Хубав ден на всички.
Просветителката с връзки.
и аз искам връзки :-D
Искам още и мен да ме четете, няма само Ноар да го гледате. И снимки ще сложа ако трябва. :-Ррр
Но всъщност като ме четете, най-много държа да разбирате какво съм писала.
цитирайИскам още и мен да ме четете, няма само Ноар да го гледате. И снимки ще сложа ако трябва. :-Ррр
Но всъщност като ме четете, най-много държа да разбирате какво съм писала.
и кво значи да четеш правилно. Дали правилно да разбереш, "художественото послание" на автора, или пък нещото, което се е опитал да скрие. А понякога има скрит смисъл в подтекста, който може да бъде прочетен само от тези, които добре познават автора.
Да речем, чета Светото евангелие - там има много интересни неща, ако внимателно чете човек. А аз обичам да чета внимателно. Например случката със смокинята(смоковницата), която Исус унищожава, защото бил гладен, пък тя не му предложила никакъв плод. Рекох си що за щуротия, баси неуравновесения тип! Обаче тези които са учили богословие гледат на случката от друг ъгъл: Исус показвал своята сила! ... (почесвам се)
Дали пък не чета Евангелието като дявола - това определено ме безпокои!
Но има "по-невинни" четива, където човек може да си зададе въпроса "Дали съм аз правилен читател? Или деформирам мислите на автора?" Да речем приказките - баснята "Лисицата и гроздето" например ме е занимавала с нейната поука - че понякога, когато срещнем трудности лесно се отказваме, казвайки си "гроздето е кисело".
Поставях се на мястото на лисицата и направо й се възхитих. Просто тя е мъдра! Можеше да си изгуби доста време с някаква непостижима цел. Това можеше да й стане фикс идея и целият й живот да премине под знака на недостигнатото грозде.Бе, щеше да се комплексира направо! Но тя намира сили в себе си да се откаже! И да продължи своя житейски път!
А може би точно това е искал да каже Лафонтен?!
Разбира се поставял съм се и на мястото на гроздето - неговата гледна точка също е интересна - то е вдигнало летвата високо и така избира, чрез кого да намери своето осъществяване - т.е. да бъде изядено. Но вдигайки летвата прекалено високо, гроздето поема риска да си изгние на лозата. :) Готови ли сме и ние да поемем истинския риск, който крие перфекционизма и кога и доколко е разумно да правим компромиси с нашите критерии...
Не, определено не съм добър читател... Спомням си веднъж на един купон, една от приятелките беше написала стихче за рожденния ден на рожденничката... Даде ми го аз да го чета...
Не се съмнявате че, като четец (читател, но не точно читател...), вложих всичко от себе си и компанията се превиваше от смях... В т.ч. и рожденичката... Но авторката се смути - тя беше сериозна и стихчето беше сериозно...
Повече тя не ми даде да чета нейни стихове, четеше си ги сама... Може би изопачих, или опошлих нейното стихотворение...
цитирайДа речем, чета Светото евангелие - там има много интересни неща, ако внимателно чете човек. А аз обичам да чета внимателно. Например случката със смокинята(смоковницата), която Исус унищожава, защото бил гладен, пък тя не му предложила никакъв плод. Рекох си що за щуротия, баси неуравновесения тип! Обаче тези които са учили богословие гледат на случката от друг ъгъл: Исус показвал своята сила! ... (почесвам се)
Дали пък не чета Евангелието като дявола - това определено ме безпокои!
Но има "по-невинни" четива, където човек може да си зададе въпроса "Дали съм аз правилен читател? Или деформирам мислите на автора?" Да речем приказките - баснята "Лисицата и гроздето" например ме е занимавала с нейната поука - че понякога, когато срещнем трудности лесно се отказваме, казвайки си "гроздето е кисело".
Поставях се на мястото на лисицата и направо й се възхитих. Просто тя е мъдра! Можеше да си изгуби доста време с някаква непостижима цел. Това можеше да й стане фикс идея и целият й живот да премине под знака на недостигнатото грозде.Бе, щеше да се комплексира направо! Но тя намира сили в себе си да се откаже! И да продължи своя житейски път!
А може би точно това е искал да каже Лафонтен?!
Разбира се поставял съм се и на мястото на гроздето - неговата гледна точка също е интересна - то е вдигнало летвата високо и така избира, чрез кого да намери своето осъществяване - т.е. да бъде изядено. Но вдигайки летвата прекалено високо, гроздето поема риска да си изгние на лозата. :) Готови ли сме и ние да поемем истинския риск, който крие перфекционизма и кога и доколко е разумно да правим компромиси с нашите критерии...
Не, определено не съм добър читател... Спомням си веднъж на един купон, една от приятелките беше написала стихче за рожденния ден на рожденничката... Даде ми го аз да го чета...
Не се съмнявате че, като четец (читател, но не точно читател...), вложих всичко от себе си и компанията се превиваше от смях... В т.ч. и рожденичката... Но авторката се смути - тя беше сериозна и стихчето беше сериозно...
Повече тя не ми даде да чета нейни стихове, четеше си ги сама... Може би изопачих, или опошлих нейното стихотворение...
Разбира се, че няма само един правилен вид четене. Трябва обаче като се чете, да се мисли, а някои хора не го правят, това исках да кажа.
Фактът, че си се поставил на мястото на гроздето и на лисицата, показва, че си прочел внимателно написаното от автора и си мислил върху него. Това е важното - мисълта.
Лошото е, че при някои липсва такава...
цитирайФактът, че си се поставил на мястото на гроздето и на лисицата, показва, че си прочел внимателно написаното от автора и си мислил върху него. Това е важното - мисълта.
Лошото е, че при някои липсва такава...
ми е много интересна.
Защото има различни автори. И ако читателят се оценява дали е "талантлив" или не, по това дали чете "най-правилно" това, което е написал автора е на лице едно точно определено измерение на четенето.
То предполага, че авторът си поставя за цел до читателя да достиге определена информация или определена емоция. И най-правилният читател е този, който е схванал информацията и е почуствал емоцията, по начина по който я чувства автора или по начина по който авторът е искал да манипулира читателя към такава емоция.
Има и друг тип произведения. Те са като нарисувана картина, изпълнени изцяло под влияние на емоциите на автора... т.е. неговото майсторство професионализъм, владеенето на езика, всичко е подчинено на тази емоция. Той нащраква това на компютъра или на лист хартия, но предварително няма представа за ефекта, който написаното ще има върху читателя...
В този случай читателят се превръща в съавтор, защото в четенето участва и неговата емоционелност и през нея се пречупва всичко написано. Все едно че гледа картината. И понякога, ако се опитва да си обясни тази картина, да я разбере, това може да му попречи на емоционалното възприятие. На удоволствието.
Сигурно за това се изисква талант, точно не мога да си отговоря на въпроса, доколко това е талант, доколко, вид култура, която се придобива с много четене, т.е. някакво обучение... и доколко водеща е ролята на сетивността и емоционалността на читателя - склонен съм да ги разглеждам отделно от таланта.
досаден съм нали?! :)
цитирайЗащото има различни автори. И ако читателят се оценява дали е "талантлив" или не, по това дали чете "най-правилно" това, което е написал автора е на лице едно точно определено измерение на четенето.
То предполага, че авторът си поставя за цел до читателя да достиге определена информация или определена емоция. И най-правилният читател е този, който е схванал информацията и е почуствал емоцията, по начина по който я чувства автора или по начина по който авторът е искал да манипулира читателя към такава емоция.
Има и друг тип произведения. Те са като нарисувана картина, изпълнени изцяло под влияние на емоциите на автора... т.е. неговото майсторство професионализъм, владеенето на езика, всичко е подчинено на тази емоция. Той нащраква това на компютъра или на лист хартия, но предварително няма представа за ефекта, който написаното ще има върху читателя...
В този случай читателят се превръща в съавтор, защото в четенето участва и неговата емоционелност и през нея се пречупва всичко написано. Все едно че гледа картината. И понякога, ако се опитва да си обясни тази картина, да я разбере, това може да му попречи на емоционалното възприятие. На удоволствието.
Сигурно за това се изисква талант, точно не мога да си отговоря на въпроса, доколко това е талант, доколко, вид култура, която се придобива с много четене, т.е. някакво обучение... и доколко водеща е ролята на сетивността и емоционалността на читателя - склонен съм да ги разглеждам отделно от таланта.
досаден съм нали?! :)
Не, напротив. Най-сетне някакъв логичен коментар по въпроса с четенето;)
Какъвто и вид да е текста, гореизброените неща трябва, според мен, да са неизменна част от четенето. За да усетиш емоционално някой, трябва да знаеш поне жена ли е или мъж, нали.
Иначе четенето е и обучение. За това има часове по литература, литературни анализи и прочее. Не че някои от тях не са пълно безумие, но създават трайни навици при разглеждането на текстовете. Научават те да търсиш смисъла по-съзнателно.
Разбира се, говорим за случаите, в които авторът се е потрудил върху текста.
цитирайКакъвто и вид да е текста, гореизброените неща трябва, според мен, да са неизменна част от четенето. За да усетиш емоционално някой, трябва да знаеш поне жена ли е или мъж, нали.
Иначе четенето е и обучение. За това има часове по литература, литературни анализи и прочее. Не че някои от тях не са пълно безумие, но създават трайни навици при разглеждането на текстовете. Научават те да търсиш смисъла по-съзнателно.
Разбира се, говорим за случаите, в които авторът се е потрудил върху текста.
определено ме превъзхожда... докато аз пия заради чукането... и тостовете...
Определено имаше претенции, че разбира от пиене. И признавам - разбира по-добре от мен!
Веднъж ми идва на гости и си позволих да направя един експеримент. Казах на жена ми, да пресипе коняка "Плиска" в бутилка от "Наполеон"...
Купонът потръгна, беше весело, говорехме си за разните си неща.
Удоволствието, което брат ми изпитваше при отпиването на всяка глътка беше очевидно. Разбира се думата "кеф" може да го изрази по някакъв начин, но ще е бледо и далеч от истината.
От време на време казваше: "Друго си е "Наполеон"-ът... Не е като нашта "Плиска"!" А ние, тайничко се споглеждахме и много внимавахме да не прихнем да се смеем.
...
Какво ли би станало, ако направим един експеримент... напишем нещо и му лепнем някакъв етикет... някакво нашумяло име...
Яли ли сте "Фасул по Бостънски"... Ммммм ! Направо да си оближеш пръстите - баба ми го прави перррфектно!!! Рецептата й я пратих на една пощенска картичка от Бостън. Заедно с ракът "лобстър", това е визитната картичка на Бостън.... а... и Бар "Наздраве" също... и други неща...
Както и да е! Опаковка!...
Понякога обаче, е интересно да не знаеш нищо за автора и просто да се кефиш на това което е написал. Разбира се започваш да се питаш, кой е какъв е, мъж, жена... националност... Но ако се водиш по името - то предварително те подготвя за нещо, имаш очаквания...
Сетих се за един подобен експеримент, който един водещ на предаване направи със зрителите... Преди да представи събеседника прочете едно есе от него и стихотворение.... Човек не можеше да не усети една невероятна чувствителност, някаква мъжка нежност изразена много умело... Направо се възхитих. Последва едно гръмко представяне на кой мислите - Едвин Сугарев!... Шашнах се! Тогава не бях запознат с творчеството му - за мен беше един политик, доста недодялан, макар и искрен... Един от т.н. "кинжали" в СДС .
Питам се, дали щах да почуствам красотата на стиховете му, ако предварително знаех че са негови?!
Кой знае?!...
цитирайОпределено имаше претенции, че разбира от пиене. И признавам - разбира по-добре от мен!
Веднъж ми идва на гости и си позволих да направя един експеримент. Казах на жена ми, да пресипе коняка "Плиска" в бутилка от "Наполеон"...
Купонът потръгна, беше весело, говорехме си за разните си неща.
Удоволствието, което брат ми изпитваше при отпиването на всяка глътка беше очевидно. Разбира се думата "кеф" може да го изрази по някакъв начин, но ще е бледо и далеч от истината.
От време на време казваше: "Друго си е "Наполеон"-ът... Не е като нашта "Плиска"!" А ние, тайничко се споглеждахме и много внимавахме да не прихнем да се смеем.
...
Какво ли би станало, ако направим един експеримент... напишем нещо и му лепнем някакъв етикет... някакво нашумяло име...
Яли ли сте "Фасул по Бостънски"... Ммммм ! Направо да си оближеш пръстите - баба ми го прави перррфектно!!! Рецептата й я пратих на една пощенска картичка от Бостън. Заедно с ракът "лобстър", това е визитната картичка на Бостън.... а... и Бар "Наздраве" също... и други неща...
Както и да е! Опаковка!...
Понякога обаче, е интересно да не знаеш нищо за автора и просто да се кефиш на това което е написал. Разбира се започваш да се питаш, кой е какъв е, мъж, жена... националност... Но ако се водиш по името - то предварително те подготвя за нещо, имаш очаквания...
Сетих се за един подобен експеримент, който един водещ на предаване направи със зрителите... Преди да представи събеседника прочете едно есе от него и стихотворение.... Човек не можеше да не усети една невероятна чувствителност, някаква мъжка нежност изразена много умело... Направо се възхитих. Последва едно гръмко представяне на кой мислите - Едвин Сугарев!... Шашнах се! Тогава не бях запознат с творчеството му - за мен беше един политик, доста недодялан, макар и искрен... Един от т.н. "кинжали" в СДС .
Питам се, дали щах да почуствам красотата на стиховете му, ако предварително знаех че са негови?!
Кой знае?!...
че понякога знанието за някой автор пречи на възприятията, но това се случва по-често при литературните произведения.
Повод да напиша поста бяха необосновани, жлъчни и неграмотни коментари под един добър и забавен текст, в една развлекателна рубрика.
И за това примерите ми в текста са и с вестници, а не с книги.
цитирайПовод да напиша поста бяха необосновани, жлъчни и неграмотни коментари под един добър и забавен текст, в една развлекателна рубрика.
И за това примерите ми в текста са и с вестници, а не с книги.
Що, бре, psuhachenski, що се дразниш. Аз не се дразня от личните им нападки, щото когато един човек започне "ти си грозен, тъп и блогът ти вони" означава, че му е толкова мисълта и културата, че да му стигне да даде аргументирана контратеза на лансираното твърдение. Аз дори не се засягам от такива хора, ти пък чак се връзваш. Колкото до въпросната тема ... ми не съм съгласен. Аз чета по коренно различен начин - сядам, взимам си материала и потъвам в него, наслаждавам му се и оставям на усещанията да си анализират творбата веднъж през призмата на моите сетива, веднъж опитвайки се да вникна в авторовата мисъл, макар тя често да е твърде неразгадаема, не познавайки духовния свят на твореца. Така се чете изкуство. А постингът на Естрея е стил "какво да правим, ако са ни приели току що в университета" - е, тя си казва. ;)
цитирайЗа съжаление мисълта мълчи по темата как да станеш талантлив писач... то или се раждаш с него, или си оставаш такъв, дето си лепи сам постингите в избрани ;)
цитирайпроверявай информацията си преди да отправяш подобни критики.
Вече не си добре дошъл в блога ми.
цитирайВече не си добре дошъл в блога ми.
от истинските.
цитирай Аз не че съм много умна и прозорлива, ама имам това натрапчиво чувство че Естрела отдавна са я изритали от университета с диплома под ръка и тога под наем. :-P
цитирайТъй като точно сега гледам Женени с деца - Благодарско, хора:)
цитирайКогато чета, отивам в света на автора. Има книги, които препрочитам не заради съдържанието, а защото в светът затворен между кориците, те подканя да се върнеш отново и отново. Самият автор не те интересува, той остава някъде далеч, просто едно име на корицата, а ти си сам сред неговите герои.
цитирайПреди около 3 години ми попадна едно изследване за интересите на обществото: кога гледа тв, слуша радио, ходи на театър, кино и т.н, работи, пише, слуша музика и ЧЕТЕ! Хубавото на изследването беше, че е разпределено за всеки час от денонощието! И знаеш ли какво? Най-високият процент (по отношение на ЧЕТЕНЕТО) забележи беше някъде около 3% и се вместваше в итервала 22-23-00.00 часа! Да. Хората масово НЕ ИСКАТ ДАЧЕТАТ, просто си лягаш в леглото с книжката, която си стои на нощното шкафче, прочиташ 2 страници и заспиваш... А после в анкетната карта попълваш, че четеш вечер!
цитирайтука си е цяла наука е аз не я разбирам но това не ми пречи да чета нали или поне няма кой да ми забрани
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози