Постинг
10.05.2006 21:55 -
Усмихнете се, сряда е:)
Тъй, тъй, казах си аз докато пиех вечерното си кафе с цигара пред компютъра в къщи.
Тъй, тъй, по средата на седмицата, помислих си аз, хората ги избива само на меланхолия.
Знам, че е много по-лесно да пишеш, когато ти е тъжно. Напук на всичко сега ще се опитам да пиша, защото ми е весело.
Сутринта отново чаках онзи-автобус-който-идва-когато-си-иска и има седмица и двойка в номера си ( не искам да го споменавам даже, кожният лекар ми обясни, че заради това е странното петънце на крака ми), та чаках аз автобуса 30 минути, те отново дойдоха два, но така или иначе не се ядосах, защото това е едно от нещата, които не мога да променя.
Видях, че и у нас има болници, в които не мирише на болница, видях млади хора, които с усилена работа са постигнали нещо в живота си.
Почувствах се като в нормалния свят, макар че бях на лекция, защото седях в една от най-ултра модерните зали, в които съм влизала.
Усетих какво могат да направят 15 млади хора, които имат обща кауза и умението да работят за нея.
И най-последно- уверих се, че все още са останали тук-там хорица, които могат да си говорят за приятни неща ей така, на по кафе, които не са се променили само защото са пораснали, защото изкарват повече пари или пък защото не изкарват никакви пари.
И реших, че си струва таз-вечершната ми последна цигара да я изпуша с усмивка.:)
Тъй, тъй, по средата на седмицата, помислих си аз, хората ги избива само на меланхолия.
Знам, че е много по-лесно да пишеш, когато ти е тъжно. Напук на всичко сега ще се опитам да пиша, защото ми е весело.
Сутринта отново чаках онзи-автобус-който-идва-когато-си-иска и има седмица и двойка в номера си ( не искам да го споменавам даже, кожният лекар ми обясни, че заради това е странното петънце на крака ми), та чаках аз автобуса 30 минути, те отново дойдоха два, но така или иначе не се ядосах, защото това е едно от нещата, които не мога да променя.
Видях, че и у нас има болници, в които не мирише на болница, видях млади хора, които с усилена работа са постигнали нещо в живота си.
Почувствах се като в нормалния свят, макар че бях на лекция, защото седях в една от най-ултра модерните зали, в които съм влизала.
Усетих какво могат да направят 15 млади хора, които имат обща кауза и умението да работят за нея.
И най-последно- уверих се, че все още са останали тук-там хорица, които могат да си говорят за приятни неща ей така, на по кафе, които не са се променили само защото са пораснали, защото изкарват повече пари или пък защото не изкарват никакви пари.
И реших, че си струва таз-вечершната ми последна цигара да я изпуша с усмивка.:)
Търсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози