След като ме убедихте да оставя миличките врабчета да си кълват от дограмата ми докато сняг забръска ( тогава има намаление на ПВЦ-то, между дргуото), подострих молива, изгладих добре ъгълчетата на листа и рекох да разкажа кратка лятна историйка две, която е събрала в себе си волния, но объркан полет на една нощна пеперуда и стопления дъх на почти новия ни хладилник.

Та седим снощи ние, живописно разположени който както му е удобно, пием кафе по нощите и си приказваме за нашите си неща. В един красив миг през прозореца ( същия онзи, от който врабчетата кълват) влетя една огромна нощна пеперуда, с устремен полет се мушна под моето бюро и се скри между два кашона. ( кашоните съдържат волан за НФС2, да не си помислите, че нещо ги колекционирам).

Аз, понеже не се славя със страха си от насекоми, рекох "Като си луда, стой си там". Да обаче будната ни природолюбителска съвест проговори, напомняйки ни за простия факт, че нощните пеперуди летят към светлината, за да се опрат в нагорещената крушка и да се превърнат в пеперуден прах.

По всичко личеше, че нашата гостенка е дошла да стори точно това точно у нас.

С леки помахвания около местоположението й успяхме да я извадим из под масата и се опитахме да я насочим към прозореца, от където беше дошла.

За тези, които не са наясно с тез крехки създания, трябва да кажа, че пеперуда с ръце не се пипа, защото падне ли прашеца от крилата й, тя пада мъртва малко след това. Поврежда й се нещо навигационната система и пламъчето на живота й угасва скоропостижно.

Ние, разбира се, не искахме да ставаме пеперудоубийци и почнахме като същински ветрени мелници ( една по-висока и една малко по-ниска) да мятаме ръце из стаята, за да създадем течение, което да покаже правия път на нощното създание.

Ситуацията стана още по-напрегната, когато въпросното създание съзря полилея и самоубийствения й инстинкт закрещя в малките й пипала.

Въоръжени с по една блуза неистово започнахме да махаме около полилея като се опитвахме хем да не закачим пеперудата, хем да не отнесем осветителното тяло.

Малкото нещо, подплашено от нашите некоординирани махания ( и моето въртене като пумпал ха насам, ха натам, че от ниското видимостта не е много добра), се скри отново под бюрото.

Решен на всичко, за да спаси пеперудата, младежа създаде подръчно Средство за ловене на пеперуди от една чаша и кутийка за диск и с отработено движение, което аз не можах да видя добре, защото се случваше под бюрото, животното беше хванато нежно в капана и пуснато на свобода извън пределите на дома ни.

Колкото до хладилника, ще си позволя да напиша една лична бележка до себе си в стил "Да не забравя":

Естрейче, моето момиче, другия път като вземеш нещо от фризера, му затвори вратичката добре, вместо после да изпадаш в паника, да ровиш за гаранционната карта и да си представяш апокалиптични картини за нови хладилници насред ремонта само защото Уредът се е позатоплил вследствие твойта неспособност да боравиш с него.

Точка.