Животът е низ от "сега". А аз ще добавя "и от вчера".

Спомените са най-хубавото нещо на всеки живот. Дори и лошите такива. Благодарение на спомените имаме приятели, обичаме и други такива полезни дейности ( за да не звуча прекалено сериозно).

Хукнали всички да изтриват и да хвърлят. Кое ще изхвърлиш? Спомените от главата си?Нем, не може. Не става. Опитвала съм.

Само заблуждаваме самите себе си, че като отиде нещо в кофата или пише "постинги 0", значи че миналото не е било. Било е и още как. И е боляло. Или е разсмивало.

Ако не са старите тефтери върху които да стъпиш, как ще се изкачиш едно стъпало по-нагоре?

А какво правите с музиката? С ароматите, ситуациите, местата? Избягвате ги? До кога?

До като не намерите сили да се примирите с миналото, няма как да посрещнете бъдещето.

Питай ме дали го усетих супер навътре....нещо наистина нечовешко си написала.Направо останах без дъх дет се вика:)

... не трябва да сме си привързани към тях и да си ги стискаме в торбичката ... в живота сега, не остава много място за големи "багажи" от миналото ... Разбира се, би било тъпо да се отричаме от тях. Трябва просто да сме ги преживели докрай (защото към някои спомени се връщаме отново и отново - а според мен това значи, че урока още не е усвоен добре) и да ги оставим ... там, в миналото. Каквото е трябвало да отнесем със себе си, есенцията, си остава у нас така или иначе.
Пфу, мнооо се разфилософствах - ти си виновна. :)

иначе "най-доброто тепърва предстои" и за тази кауза миналото само помага, било то и болезнено!

Поздрави!

някой изтрие нещо, то той несъмнено се срамува от него. Защото ако се страхува - ще се изправи срещу него, за да го победи; ако го наранява, ще се опита да прогори раната веднъж за винаги, за да дезинфекцира душата си---Само срамът ни кара да трием спомени. То и аз съм така де---

Не съм съгласна с usteddd за срамуването.Защо да ме е страх?Защо да се срамувам...ако ме беше срам мислиш ли че щях да пиша изобщо ,а да не си ги събирам в едно теФтерче?Няма срам...няма обида...няма нищо такова.Прочистването на душата става само с добри спомени....нали за това се наричат спомени....спомняйте си за тях:)
хахаха

спомен спомените следва... бъдеще с очи напред напредва

не четете внимателно;)

djaba,аз съм тук:)
Радвам се на всички и на теб много и истински:)
хахаха
Но тук наистина не става дума за спомените.Нещо много по-важно е наистина.Не са спомените съшността на постинга.Грешно и срамно е лли е триенето на блогове и постинги.Грешно за едни ,правилно за други.За мен мойто си е правилно,както и за всеки останал неговото си е "най-"

virtualnoto mi az???....misleh che imame samo edno AZ, za po-lesno.

nai- vajna si ostava svobodata i uvajenieto kam samia sebe si.
I az sam na chisto :))))

за триенето на блогове, Faith. И постове също. Всеки с избора си.:)