Студено ми е малко, навън вали дъжд, на мен ми се спи и сигурно се превръщам в мъж.

Изпитвам странно влечение към съвети от мъже ЗА мъже. Женските съвети ме изнервят безкрайно много, най-малкото защото са глупави.

"Напомняайте му за себе си през деня", което всички девойки разбират като "Пращайтe му по 100 съобщения на ден" докато му скъсате нервите и той не ви бие шута.

Или- дръжте се нарочно зле, за да може после сексът да му хареса. Хаха, бих казала аз,но какво ли разбирам.

Но не това е най-важното.

Най-важното е, че няма нищо важно. Че за поредна година дадох на есента да ме скапе, нищо, че оня ден се чувствах като гроздоберачка.

Да, ама днеска съм като плосък червей, настъпена, тъжна и настъпена. Да, 2 пъти настъпена.

Знам, че всичкото е заради едно прекрасно пътуване, което ни чака с младежа след две седмици, и че преди това е нормално да съм в очакване и всичко познато да ме дразни, ама чак пък толкова, айде, моля моля.

Примигвам два пъти с неоново зелените си очи ( така изглеждам на новата си лична карта), цъкам "публикувай" и се хващам в ръце. Обещавам.

... аз с жени почти не говоря .... е, блога прави малко изключение. :))))

Днес ме кефите много :)

и даже си се чудех, от къде идва това удоволствие да разговарям с жени в блога. Зависи си от жените. Просто...има едни теми: клюки, дрехи, гримове, интриги, чистене /забелязала съм, че тия дето говорят - хич не го правят/ и болежки. Тва..последното..не го издържам много. Ми..боли те, и мен ме боли, лошо няма да споделиш, ама много се драматизират нещата.
И вестниците и списанията за жени са винаги с едни и същи съвети, тестове, рецепти и цветя. Лошо няма, но това ли е света на жената?

т.е на тези, които НЕ пишат в блога- да, това е светът им, повярвай ми!

... че на живо, тук в града, имам само една единствена приятелка .... Когато съм свободна ходя в кръчмата при мъжете, пък ако ще и да си пия бирата мълчаливо ...:)