Много малко хора знаят, че Естрелчето е преподавала в училище.

И сигурно много хора се чудят от къде на Естрелчето й идват идеи да прави граматика.блог.бг и да пише дълбокоумни постове със съвети за Министерството на образованието или да коментира под постове, свързани с училището.

Е, заради това е.

Само този, който е заставал от другата страна на барикадата, или с гръб към дъската, ако искате, само той знае колко е трудно, приятно, забавно, изнервящо, смешно и полезно да си учител.

Само този, който е завършил филология знае, че де факто в университета не те учат почти на нищо. Лично аз бях учител благодарение на опита, който имам като ученик.

В университета се учи точно един семестър, пардон, два, т.нар педагогичекса психология. Чудесна основа, но без надграждане. Без съвети и методи за укротяване на бурни ученици. Без детска психология. Без примери или симулации на час.

Един семестър се ходи на наблюдение в училище. Наблюдавахме. Какво наблюдавахме- превъзбудени от новите хора ученици, които се постараха да ни покажат всичките си магарии, за да ни впечатлят и ни накараха след края на часовете да кажем сакралните "Ние не бяхме толкова ужасни".

Сакрални, защото това е сигурен белег, че си пораснал.

Вторият семестър на четвърти курс идва и приключението, наречено преподаване.

Не познаваш учениците, опитваш се да им научиш имената, като правиш асоциации със собствените си съученици. Виждаш, че във всеки клас има едни и същи типажи.

Зубърът, натегачът, гримираните госпожици, ужасният умен, който знае всичко и не внимава в час с пълното съзнание, че няма как да бъде наказан, защото ЗНАЕ, - типичен подготвителен клас.

Имах си любимци и от тогава знам, че няма учител, който да е абсолютно безпристрастен. Няма и това е.

Ужасно трудно е да съчетаеш задължението да преподадеш урока, интересният начин по който да го направиш и установяването на човешка връзка с хората срещу теб.

Имаш пред себе си 22 чифта очи на различни личности, с различно възпитание, ценности, мотивация, пример в къщи, 22 различни човека.

И ти имаш абсолютната власт в рамките на 40 минути да правиш каквото искаш. Можеш да изпитваш, да злепоставяш, да обиждаш, да хвалиш, да демонстрираш знания, да потискаш, да разсмиваш, да радваш, да мотивираш, да предадеш това, което знаеш.

Имаш абсолютната власт да направиш от тези деца хора или нещо друго. РАзбира се, не си сам в борбата. Но твоите 40 минути са си твои.

Признаеш ли, че гледаш Властелина на пръстените, си един от тях. Кажеш ли "Изключете веднага мОбилните телефони", се превръщаш в антика.

Опитах се да напиша някакво дълбокоумно изречние за заключение, но нещо не се получава.

Няма да ги забравя, нито подгответата, нито деветокласниците, които май завършиха вече, нито малките сладури от трети клас, които плакаха, когато напуснах.

Следващият път, когато обвинявате учителите за нещо, помислете си какво вие бихте направили на тяхно място.

И не позволявайте да казват за децата ви, че им липсват първите седем години.

A zasto se otkazahte ot prepodavaneto?..

бях останала в класната стая, нямаше да се развия на милиметър. Там нямаш конкуренция.

Много хубав отговор!

http://caricatura.ru/2006/11/19/url/parad/yakovlev/8388/

:-)

е зависим от материала, който му се предоставя за работа:)Говоря за учениците. Тези учители, които са силни като личности успяват да наложат своя авторитет. Посредствените поддават яко и стават жертва на ученическата жестокост. А тя определено е мн страшна.

бди над теб!

карикатурата е потресаващо вярна:))))