Край. Скараха се. Всички започнаха да се надвикват и да защитават собствената си позиция. Аз стоях отстрани и се опитвах да разбера всяка от тях, да усетя желанията й, да я успокоя и да върна отново мира.

Безуспешно. Врявата стана толкова силна, че ги чувах дори през плътно стиснатите ми очи.

Молех ги да спрат, но те не ме послушаха. Едната се измъкна и снима снега. Харесваше й.

Другите се подиграха със старанието да е добра. Отмъстиха си.

Когато накрая успях да задуша крясъците им в цигарен дим, се чувствах така, сякаш съм се състезавала със себе си и съм загубила.

Исках да изтрия последните няколко часа, последните няколко дни. Исках да ги видя отново заедно и отново щастливи.

Да тичаме заедно покрай езерото Зеебюл край Бюлзее, да плетем венци от цветя и да гледаме в безкрайно синьото небе.

I"m loosing my religion

винаги поне двама "сенатори". . .е, не чак да се карат, ама доста страстно спорят:) И като им слушам пледоариите. . ами излиза, че те и двамата са прави - всеки за себе си де:))

не е лесно да не си сам

"... но всички ние сме прекрасни като звезди";)