чула какъвто и да е звук, щях да изкарам остатъка от живота си на броколи и кисело зеле. Както казах, радвам се, че в момента на размахването на ножа бяхме все още на път КЪМ, а не на самото място;)

смятам цялата тази операция за много гадна, а черва нито пипам нито ям .... все още го ям месото, но ... се надявам да е въпрос на време ... това с броколите ... :)

Аз си имам даже три села и от малка не на едно ами на по три прасета.Свикнала бях с всичко,с многото хора,с много ядене,с големия огън,с голямата мацаница и луканките.Хихихи сега вече не ходя така често,просто времето не ми го позволява,а и от както спрях месото преди 4 години не ми е приятно да съб заобиконела от свински вътрешности...:Р

Учителката ни по биология попита един път:
"Деца, кои животни според вас са с най-близки белези до човека?"
Всички крещяха "Маймуните", но аз знаех...
... и ехидно се усмихнах - "Прасетата"
И бях прав...

А иначе, по моя край на това мероприятие му викат "Смъртен случай". Събират се здравите момчета от родата и махалата и започва гоненето. Колко прасета съм държал докато издъхват. Има нещо неповторимо в преритването на обреченото животно. Много дълбоки тъги прикрити от маниакални погледи. Никой не се смее в този момент... само лудият. Онази оправдана истерия в очите на умиращият. После всичко свършва и преминава в ежедневно.
Един прекрасен слънчев ден помагах на дядо ...
Беше решил да заколи три бели яренца ...
Чудя се кой е по-лош - този който прерязва гърлото или този който държи. В този ден се почуствах жесток. Бялата козина - червената кръв. Крехкото създание - неподозираната предсмъртна сила. На третото вече бях претръпнал. Спомням си какво си мислех докато ги гледах в очите: "Бебета, бебета, бебета..." Оттогава съм доста толерантен към смъртта... нали съм биолог... една камара животинки съм избил във университета...

Знам, че банатските българи така наричат коленето на прасе! Представете си какъв шок беше, когато за първи път чух от един иначе добър и хрисим човек: "Бях на убиване"! Колко кратко, ясно и точно!

Друго си е пържолката бе :D винце,картофки....ооо идилия безподобна...Относно коленето-за да не квичът и да се мъчат от задушаващата ги кръв,проникваща в белите им дробове...Така умират,чрез една прободна рана с остър нож в шията...Има вече и по-хуманни методи за умъртвяване...Но никой на село няма да изостави традицията,която и аз подкрепям с две ръце...Аз съм за сланината и пържолата :P За естественото месо.Това е :) който неще да си яде генетично мадифицираните мръвки и зеленчуци...Заключение-на село си е най-добре за живот :)