Четох днес поста на един добър непознат познат. И се замислих пак за самотата.

Преди думата самота ме плашеше до смърт. Заобикалях се с хора, всякакви, само и само да не съм сама.

Преживях лъжливи приятелства и измамни любови само заради страха да не съм сама.

Прекрачвах себе си и влизах в роли, само за да не съм сама.

След това спрях. Един ден се погледнах в огледалото и си казах онази толкова изтъркана и толкова вярна мисъл "Винаги имаш себе си".

И тогава се успокоих. Оттогава самотата не ме плаши. Сприятелихме се. Аз се пристрастих към нея.

После научих .. хм.. как се казва, думата "слоган" е глупава. Мотото на отбора на Ливърпул - You"ll never walk alone.

Доплака ми се. Представих си тежка битка, с много жертви и шепа останали живи, които така си дават сила.

С You"ll never walk alone.

И разбрах, че във всеки момент, във всяка крачка, която правя, има някой, който да е до мен. Аз самата, той, приятелите ми, Духът, Природата. Някой.

Който няма да ме остави да вървя сама.

Градът с училището на хълма калява. Научава те на всичко онова, от което ще имаш нужда след това.

Свикваш със студа и с жега. Свикваш с интригите и истинските отношения. Свикваш да се бориш.

И в борбата разбираш, че никога няма да вървиш сам. Винаги има шепа хора, които мислят като теб, действат като теб, вървят с теб.

Това ми трябваше да чуя :)

Така е .. винаги имаш най-малкото .. себе си и шепата хора, които правят твоя свят. А това никак не е малко, нали :)

изобщо не е малко;)

Никак даже :)))

Мисля, че си щастливка, че ги имаш, а може би ги имаш, защото ги цениш. Но далеч не всеки споделя пътя си с другиго, мисля :/

има себе си и следователно - не е върви сам по пътя;)

футболът бил само мъжка игра :))))

1) Зеленото успокоява очите и 2) Кристиано Роналдо и Бекъм заради мъжете ли изглеждат така;)

самотата е най-относителното нещо на света, може би самотата и щастието са обратно пропорционални!

дълговременно състояние.. може би си прав(а). ....

Хората всъщност често казват "самотен" съм, само защото не са се огледали около тях...