Животът е болест, предавана по полов път с фатален край.

Умно, нали. Само някой да се беше сетил да напише и няк"во ръководство за поведение на болния.

Какво трябва да яде, от какво да се пази, с какво да се облича и дали да ограничава контактите, че да не си влошава положението.

Болните от живот в общи линии са оставени да се оправят кой както намери за добре.

Някои успяват, други - не чак толкова добре, но важното е болният да не се чувства непрекъснато обречен.

Само понякога, особено вечер, страдащите от живот се замислят за болестта си, за това, че я носят в себе си всяка минута.

И тогава диагнозата се стоварва с цялата си тежест. Грижите по облекчаването на страданието изглеждат безсмислени.

Правилното хранене и отказването на цигарите не подобряват състоянието.

Но важното е да не се предаваш, нали. Да вярваш в безсмъртието на душата...

по-свежо! За едни е болест, за други е радост... Кой както си го направи. Ти можеш!
:)

И ме развесели. Е, точно сега вечерта, когато уж трябва да съм замислена за това, че съм болна от живот. :))))
Важното е, че си вярвам в безсмъртието.

това звучи яко!