Седим си, приказваме си, пием кафе, фокс лайф за фон... идилична и топла събота, за която си мечтая в последните няколко месеца.

След безмисления трип до гарата, чиято цел беше да купя билети, но завърши с пълно фиаско, реших, че ще оставя на течението и ще стигна там, където трябва да отида, когато стигна.

Без нерви, без тичане, без гледане на часовника.

Всяко пътуване се превръща в ад. Всяко пътуване е в най-неподходящия момент. Всеки празник е в най-неподходящия момент.

Изморих се от празнуване на сила, защото е някаква дата. "Как изкарахте на рождения ти ден"? Добре, благодаря, карах зимни кънки. Е как, само това ли?

Да, само това. Защото ми беше за първи път, защото ми беше интересно и го запомних. Събиранията винаги са едни и същи, без значение датата.

И щом са едни и същи, значи трябва да се правят когато имам настроение за тях, а не защото е 32 февруари, нали.

Кога ще дойде, в колко да ви чакаме, чакаме ви вече, хайде, защо се бавите.

Бавим се, защото не съм на кеф да тичам като обезумяла. Бавим се, защото животът ми тук не се върти около пътуването. Не дойдох, за да бързам да се прибирам. Аз съм си у нас тук. А не там.

Изморява ме мисленето за взимане на всичко, така или иначе все забравям по нещо. Чувам гласовете им в главата си. "Идвайте, идвайте, идвайте".

А ако не ми се идва сега? Това неблагодарна ли ме прави?

Къде е границата между желанието и задължението и има ли задължително желание?

... просто правим малки жертви, за да зарадваме близките си. Заради тяхната радост сега и може би заради нашата радост в бъдеще, когато ще искаме да си видим отпътувалите надалеч деца, а на тях няма много да им се идва .... :)

Съни, знам... Това си повтарям цяла сутрин. Но егоистичната ми страна крещи прекалено силно...

Ще стигнеш, когато стигнеш :) И ще е баш на време :))

П.П. Най-прекрасният ми рожден ден - след седмици планиране, броене на наличните финансови средства и сметки кой с кого мога да събера в една стая без да се избият ..

Заведох една приятелка в София Ленд и .. и .. :))))))) Цял ден като децата :)

Ето по тази причина бойкотирам всички празници :)
Приятно изкарване на почивните дни ;)

сърце не ми дава да ги бойкотирам. Не още...

Аз от сега ги бойкотирам :) Не са ми приятни, защо цялата рода трябва в един ден да се изсипе вкъщи? Но на българина му е приятно да е на маса и пиене :) Останалото майната му :) Какво да правим - такъв е навика на родителите ни, е, не на всички де :)

даже и само напук :)) весело изкарване

"Къде е границата между желанието и задължението и има ли задължително желание?" -
няма.
Според мен задължението убива купона, обаче на теб желая веселие, усмивки, настроение и готини хора...

На мен ми е приятно. Присторената празничност и тържественост. Мама ме намаза по бузите с първото червено яйце. А и си признайте мили другарчета... искате да се приберете... пътуването е това което не ви се прави.

За мен традицията е важна - червените яйца на Великден, постните сърми на Коледа в семеен кръг, църквата (макар че точно тогава е лудница)... Не е само в това, не мога да го обясня. Самото повторение на ритуалите те кара да се чувстваш здраво стъпил на земята и свързан със семейството си, с историята. Може би с възрастта започват да се ценят тези неща, ти си млада още:)))

Благодаря;) Разбира се, обичам празниците, но лудницата понякога ми идва в повече точно преди път. Както каза Innuendo, искам да се прибера, но ако може - с телепорт;)

Абе по-гадно си е на работа :)))