Поредната ми среща с изгонен от ВИП Брадър отново ми показа, че определението "звезда" е толкова невярно, празно от смисъл и изкуствено, че едва ли може да се иска повече безсмислие само в една дума.

Цял живот съм се движила в музикантски среди. Шегите на Катето Евро може да са се сторили на някого груби, но за мен бяха мил спомен от миналото, когато седях в запушеното кафене на театъра и гледах с ей такива очи случващото се около мен, докато пиех кола със сламка и на главата ми бодро се вееха две кордели.

Не са ми чужди и крясъците на Слави по Куку бенд, които толкова възмутиха феновете на предаването.

Не, не ми е викал точно Слави, но съм понесла достатъчно количество крясъци от баба, учителката ми по цигулка, диригентката и Орхан Таир, за да знам, че понякога красивите неща в изкуството могат да станат само по този начин.

И днес за пореден път, както вече споменах в началото, видях ясно, че това, което музикалното образование дава на един човек, никое друго образование не може да го даде.

Защо ли? Защото е много трудно да направиш от самородния си талант стойностен продукт. Да шлифоваш диаманта, както е прието да се казва.

Това, което виждаме на сцената, е резултат от много часове свирене или пеене на едно и също, едно и също, едно и също, до сълзи, до отвращение, до желание да зарежеш всичко.

Но понеже не можеш да зарежеш призванието си, продължаваш. И накрая се получава.

Професионалното отношение към музиката променя за цял живот, дори когато оставиш музикантската професия зад себе си и се захванеш с нещо по-прагматично.

А когато музиката се превърне в професия, цялата ти същност показва, че ти не си от този свят, че си от съвсем друга планета.

Какво имам предвид.

И Калин Вельов, и Весела Нейнски от предишния сезон, показаха, че клюките, завистта и надцакването на тема "Кой е по-по-най" са толкова далече от тях, колкото аз съм далече от Сидни в този момент.

Изпитвам изключително голямо удоволствие да говоря с истински музиканти. Такива, които са учили, свирили и творили през целия си съзнателен живот и са го правили съзнателно.

Да пее под душа може всеки. Да пее в кръчмата може почти всеки.

Но да имаш зад гърба си хиляди концерти, да си музицирал в най-големите зали в света и да си се срещал и работил с най-добрите музиканти в твоята област, могат съвсем малко хора.

Калин много го харесвам и съжалявам, че няма той да спечели...колкото до звездите в България- малко са тези,които са оценени достойно; има много трудолюбиви и амбициозни таланти,които нямат опората и остават в сянка...всичко в крайна сметка се свежда до правилните хора на правилното място,в правилното време...

Не съм сигурен,че човека се определя от сферата,в която се подвизава,но Калин определено беше най-стойностният от всички вътре в тази къща.Предполагам причината е в това,че хората на изкуството се вглеждат по-често в себе си и по-рядко в останалите.В този смисъл Катето Евро май не е човек на изкуството в крайна сметка...

са малко по-различна "бира". Те печелят почитатели с цялата си същност, характерност и харизма. И нека не забравяме, че всички първо са хора, с човешките си недостатъци;)

... не съм съгласен. Не само музикалното калява. Аз съм завършил Информатика. Там също всичко е постоянство и ясно намиране на логика. Всеки в началото има логика, но с упороство и желание започваш да развиваш това до една друга група. Аз кода на програмите не го чета като команди, за мен той е един разказ!
Всяко образование дава нещо на човека. Но това с много воля и себеотдаване!
Целувки!
За Катето няма да коментирам... но на мен ми заприлича на тези хора, които чистят улиците. Манталитет, език, разсъждения, емоционалност, изразяване... Не предполагах това за "звездите". За Калин - готин и много, ама много уравновесен (навярно това ми прави впечатление, защото аз не съм), макар че смеха му малко ме дразни. За мацката на Здравко - малко гледах, но става. Особенно щом позволява на мъжа да изневерява, но е важно да се връща при него (дано не го чете гаджето ми това!).

да "принизявам" другите специалности, в никакъв случай и разбира се съм съгласна с това, че всяка специалност има своите тънкости, красота, логика и изисква работа.
Различното при музикантите е, че те започват обучението си още на шестгодишна възраст. Още тогава носиш ноти и ужасно тежката за детските ти ръце цигулка и в продължение на часове свириш Мазурка, защото не ти излиза си бемола, докато другите деца играят навън.
Не съм казала, че Катето Евро е звезда, а че е актриса;)

Всяка професия може да роди достоен човек и това зависи главно от вътрешната нагласа.Но специално творчеството,независимо дали музика или нещо друго,развива много силно усещането за човешко в твореца.Това не значи,че всички творци са велики хора - навсякъде има самозабравили се "звезди"

"Това, което виждаме на сцената, е резултат от много часове свирене или пеене на едно и също, едно и също, едно и също, до сълзи, до отвращение, до желание да зарежеш всичко."
Съчувствам ти, Естрела! Както и на всички, които са били подложени на такъв режим! Това без съмнение много дава - като на професия; но и не отнема ли още повече - като на човек? Само изгражда ли, или и осакатява?

което получаваш от изкуството е в пъти повече от това, което си му дал, така че нещата се компенсират някак си...

казаното за това как идва успеха. :) до сълзи, до отвращение, точно така е. най-после да се каже истината, да му се не види. ненавиждам все още ширещите се митове за невероятния късмет и невероятната дарба. и най-вече ненавиждам машината, която ги подхранва.

лек ден, естреллче :)

Всичко е точно така! Постоянният и упорит труд до постигане на съвършенство, и това още от детска възраст, променя много човек. И независимо с какво се захване, той върши всичко със стремеж към това съвършенство, без да се спира пред трудностите и изпипвайки всеки детайл.

че и много губи по тоя начин. най-малко детството си- което е адска цена. вярно е иначе, че за да бъдеш много добър- или най-добрия- друг начин няма.
аз бих предпочела детето ми да е щастливо.

венерчето :)

трябва да цитирам Ерих Кестнер "Колкото по-рано станеш мъж, Емиле, толкова по-дълго време ще бъдеш такъв".
Никой не е казал, че децата, които се занимават с музика, са нещастни.
Аз имах много щастливо детство и видях неща, за които моите връстници само сънуваха...

се отказва от това, което не може да понесе. Ако не се потопиш в изкуството дори и на битово ниво и не си поцивриш малко как не ставаш, съжалявам. Освен талант и постоянство трябва и страст. Тя събира/свързва нещата на този свят.

... в който думите вече не стигат, а мълчанието отдавна се е отказало... там идва музиката и казва всичко онова, което няма как да се каже по друг начин.

Музиката е нещо специално. Многото занимания с музика дават допълнително сетиво, друг вид чувствителност. И аз имах музикално детство. За малко да имам и професионален музикален живот, ама майка ми реши друго. Сега пак имам музикален живот, но в малко по-различен аспект.

На 6 даже е късно, Естрея, често почват още на 4:)

четири исках да кажа;) Знам, че ме разбираш:)

щото почнах на 4:)) А ти ме изненада с тая цигулка... Къде съм бляла като прекарвахме повечко време заедно?:)

пази Естрелчето... големи тайни... хохо

Звездите са звезди, защото са високо.