Току що го осъзнах. Докато сновях между форума на шоуто на Слави, в което има интересни разсъждения на тема "Нещо се случва в телевизиите", коментарите за ВИП Брадър и новинарските сайтове, разбрах.

Пристрастена съм към компютъра си. Към канала за информация, който всъщност представлява.

Единственото място, на което можеш да чуеш всичко, да разбереш всичко, да си кажеш всичко.

И към блога си съм пристрастена, като част от Интернет.

Да ви кажа честно, никак не ме радва тая ми страст. Защо ли?

Защото губя. Не връзката си със света, а усещането за реалност. Възможността да изговарям на глас това, което мисля.

След всичките години, в които не можеше да ми се затвори устата, сега съм станала по-мълчалива и от керамичната кравичка Бронхилда до леглото ми.

Истински се стреснах. Нямам желание за нищо друго, освен да си направя кафе и да вляза. В Матрицата.

Малкия кабел разбира се, не хлътва в дупка на тила ми, а в компютъра, но разликата не е голяма.

Не мога да се откъсна. Има четири почивни дни, аз имам още стотици неща, които искам и мога да направя, но желанието ми да ЗНАМ всичко, което се случва, ме закотвя на ужасно неудобния ми стол с часове.

Трябва да се излекувам.

Ако щеш ми вярвай, снощи стигнах до същото заключение...

аз съм пристрастена не само към блога. Към цялата информация, която тече. Това не е здравословно.

Не мога да стана от стола и да свърша нещо смислено. Все чакам нещо да се случи.А истинския живот се изнизва покрай мен

че Интернет не е част от истинския живот. Щом ме вълнува, значи е наисина. Но е прекалено обсебващо...

... съм в blog.bg и днес тъкмо си направих развносметка. И написах какво мисля в един пост, само че в gadget.blog.bg. Ползвам два акаунта. и аз не знам защо... Но е нормално - информацията дава всичко... Всъщност пред компютъра прекарвам много време. И не знам защо? Тази информация я намирам, но не я ползвам. Затова скоро ще взема някакви мерки. Едната бе да си направя другия блог и там да пиша за моите интереси...

втория блог. Клин не избива клин, само прави дупката още по-голяма.

почти цялото си време прекарвам пред компютъра.
Когато съм в България, само си проверявам пощата.
Изводът - в единия случай липсва нещо и интернет-ът го запълва.
Може би трябва да инвентаризираш живота си, за да видиш какво липсва.
И не настоявай на жаждата за информация - тя е най-илюзорна от всички жажди.
Но, ако това ще те успокои - вече е клинично доказано, че интернет-манията по нищо не се различава от другите наркомании. Съответно - лекува се по подобен начин :-)

анонимен. Някой да знае клиника за лечение на интернет-пристрастени?
А може би трябва да припомня, че работата ми е свързана с интернет...

да говориш срещу Бронхилда, да не се разправяме пред входа на блога! Хихи, шегувам се. Май много бях зациклила в темата. Кой знае след пет години къде и какво ще правя...А и не знам Интернет-манията да убива, както другите мании...

след 5 години, според проучванията на учените, 95% от населението ще е пристрастено към компютъра. Останалите 5% ...ще имат нормален сексуален живот :)

Не съм се оплаквала от сексуалния си живот:Р

а аз какво да кажа като съм пристрастена към нещо много по - лошо и по-фатално........................................................................................................... ШОКОЛААД! :)))))

шоколадът... той е... ех... той си е шоколад.... а и не е нито лошо нито фатално. Умрели от шоколад няма, виж ме мене. А начини за изразходване на калории - колкото искаааш:)

...ако ме бяха попитали миналата година пристрастен ли си към Интернет, щях да отвърна -НЕ
но ми изгоря монитора и след седмица "липса", чак тогава ми светна "Лампичката" :)
така че в мое лице още един ...
:):):)

клуб на анонимните (и не толкова анонимни) пристрастени към Нет-а. Ако бяхме в Щатите, някой щеше вече да е измислил начин да ни вземе $...

съм пристрастен. Само че не към блога. Главно си прекарвам времето в една онлайн игра, защото само там мога да общувам с повечето си познати които са далеч от мен. Безплатно.
Но докато вися по 18 часа на ден пред компютъра, живота си минава, напълнях, болят ме очите. краката ми атрофираха :)

Е , не съм чак толкова зле, де, но от една седмица се опитвам да намаля времето онлайн.


И е адски трудно, фактът, че съм тук говори сам по себе си.


Иначе аз съм в щатите, но $ няма да ви искам ;)

да ни искаш, защото не знаеш лечението. ;) Шегички.

нямаше сега да съм тук. факт!

Писах и аз по този повод в моя блог!Сядам уж за малко,а откарвам с часове!Няма да се учудя ако някоя сутрин се събудя и очите ми са увиснали до пода като във филмчетата...на пружинки и самодоволно си подскачат нагоре-надолу ,насам-натам...А аз се чудя на кой свят съм..
А и това със секса за жалост е вярно(за което споменава анонимен 13)!

Животът е прекрасен - както е казал Роберто Бенини в едноименния филм. Радвайте му се. Идете сред природата. Обичайте телата си (заедно с душите) и им дайте свобода, движение, кислород и вятър. По полянките вятърът гали много нежно.
И освободете душата си от многото информация. Това я убива (а и никого не е направила щастлив).
Осъзнаването на проблема е първата крачка. И защото и аз съм тръгнала по вашия път си позволих да си кажа мнението (т.е. да ви съветвам).
Желая на всички много красиви мигове :)))

Трябва...

Поздрави

да, и аз установих, че напоследък животът ми протича основно в google и gmail...

тия дни бях на зелено - славеи, цъфнали череши, пак славеи, кафе на поляната, книжка, славеи... като казах славеи - не мога да разбера как нещо толкоз дребно може да видига такъв шум. Вярно, "шумът" е прекрасен:)))
Мисълта ми беше, че навън има цял един прекрасен свят, а ние сме се пристрастили към този, вътре...