Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031
Постинг
15.05.2007 14:57 - Босата Маха
Автор: estrella Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4393 Коментари: 17 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Всеки сезон – едно и също. Нямам обувки, търся си нови. В началото на пролетта насмалко не ме вкараха в лечебно заведение, защото изпаднах в състояние близо до кататонията от отчаяние, че няма обувки като за мен. Кататонията е вид шизофрения, при която болният стои абсолютно неподвижно, не говори и не възприема околния свят.

Тъкмо се порадвах на пролетните си обувки, когато лятото се изтресе в София още в началото на май и ме принуди да извадя миналогодишните си чехли по спешност.

Трескавото търсене на чехли започна още в събота, проточи се в неделя, а в понеделник сутринта се заклех, че ще си купя чехли на всяка цена същата вечер.

След поредния магазин, в който не си харесах нищо, излязох повече от отчаяна. Викам си – е пък ще ходя боса, ако трябва!

Направих още две крачки и..... полетях напред.

Носът ми застрашително приближаваше плочките, но с няколко странни и отривисти и решителни движения успях да се задържа на двата си крака.

Пу пу, изкарах си акъла.

Усмихнах си се, защото обичам да пия онова нещо, което те кара да се радваш на чуждото и на собственото си нещастие и продължих.

По-точно – опитах се да продължа, защото левият ми чехъл остана няколко крачки зад мен. Върнах се да го питам как е и дали няма намерение да се прибере с мен вкъщи, заедно с другарчето си вдясно.

Той стоеше раздран, изкормен и абсолютно бездиханен на сред тротоара и не даваше признаци за живот.

Вдигнах го с треперещи ръце, опитах се да го съживя, да позакрепя излезлия пълнеж, но безуспешно.

Първоначалната ми печал бързо се смени с гняв и ярост. „Как не те е срам, предател такъв, да ме оставиш на средата на нищото?! Знаеш ли колко далече сме от вкъщи, ти, произведено в някой тихоокeански кораб сламено чехълче“, редях аз на ум, влачейки го унило към първото възможно място за сядане.

Нямаше спасение за чехъла. Той просто ме изостави непоправимо, невъзвратимо, дефинитивно и категорично.

Погледнах дясното си чехълче. Изглеждаше абсолютно безполезно.

Със скоростта на светлината обмислих всички варианти – частен хеликоптер нямам, връзки със специалния спасителен отряд – също нямам.

Самолет нямаше как да намеря след работно време, ангелските крилца ги бяха оставила на химическо чистене, а такси не се виждаше на хоризонта.

Събух останалия ми един здрав чехъл, хванах ги в ръка и застъпвах като нестинарка по топлите плочи на бул. „Дондуков“.

Хм, не е толкова лошо. Топло е, а прахолякът от улицата има далечна прилика с пясъка на къмпинг Веселие.

След още няколко крачки вече стъпвах съвсем уверено. Като древна пра-българка из степите около шатрата, като малък хобит, който трябва да спаси света.

Трябва да ви кажа, че по асфалт се ходи най-кофти. Боцка и в петите се набиват малки асфалтови парченца.

Най-сетне стъпих на жълтите павета. Вдигнах поглед и какво да видя – огромна опашка към Александър Невски, хората чакат да се помолят на трите чудодейни икони.

Ей го тука чудото, викам си. 25-годишна върви боса през целината, пардон, през площада.

Почувствах се като холивуд стар! Всички погледи се впериха в мен, а съжалението в погледите на бабите в стил „Горкичкото, как ходи босо“ щеше направо да ме удави.

Спрях да си навия крачолите на панталона, че ми се пречкаха в краката и имаше голяма опасност да стана и боса ,и саката. Полицаите ми се радваха от цялото си сърце, но никой не ми предложи да ме закара с патрулката до къщи, щеше да е чудесно.

Целта ми беше улица „Шишман“, която този път ми изглеждаше като рая на земята, оазиса в пустинята и вечния живот едновременно.

Петите вече ме наболяваха. Твърди са тия плочки, да му се не види.

Само да не срещна някой познат. Раздрани чехли в ръка и сиво-черен цвят на краката – идилия.

Някъде към паметника на Цар Освободител вече изобщо не ми пукаше.

Ходенето бос е много полезно. Стимулират се всички нервни окончания на кракaта, подобрява се кръвообращението, подобрява се.... абе не ми пука какво се подобрява!

Боли ме вече всичко, всичко. Исках сам да седна и да си почина. После да обуя най-мекичките и удобни обувки и да забравя за цялата гадост, полепнала по краката ми.

Силуетът на магазина вече се очертаваше в далечината. Още няколко метра само... Госпожо, не ме настъпвайте, моля, не виждате ли, че съм боса!

Добрах се със сетни сили. Зърнах ги още от вратата. Черни, с цветенца, ниски и най-вече здрави.

„Може ли да ги премеря“, пророних аз едвам едвам. „Може“, казва тя. „Все едно пък имаш право да избираш“, прочетох в очите й.

Срам не срам намъкнах прашните си и морни крака в новите чехли. Станаха ми. Бяха мекички и удобни. Мислех, че сънувам.

Платих и излязох от магазина нахилена като кайсия.

Последното, което помня преди да потъна в дълбок сън, беше как натопявам крачета в смес от вода, препарат за чинии, шампоан и препарат против бълхите на съседското куче.



Тагове:   Маха,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. анонимен - :))), и аз като теб миналото лято ...
15.05.2007 15:27
:))), и аз като теб миналото лято "маах" гащи боса по Витошка, след като фугата между 2 тротоарни плочки не пожела да пусне тока на обувката ми. А наоколо все едни лъскави магазини с едни цени от които не свят ти се завива, а целия безкраен космос. Само че си нямаш на идея колко по-гадни са тротоарите на Витошка от жълтите павета примерно (щото аз и тях съм ги пробвала на босо).
цитирай
2. andreytcho - Жените и техните обувки
15.05.2007 15:28
ебаси драмата ебаси чудото. Аз с 3 чифта маратонки и 2 обувки карам цяла година.
цитирай
3. estrella - Караш,
15.05.2007 15:33
Андрейчо, щото издържат. Дамските обувки просто не са достатъчно здрави. Или ако са здрави, са грозни. ;)
цитирай
4. bambola - хахаха ,колко леко се върви бос , нали ...
15.05.2007 15:42

разсмя ме наистина много мнoгo :))) аз съм си върл фен на обувките , но през лятото винаги имам в чантата едни чхлички без ток за всеки случай... след няколко счупени тока точно в най-неподходящото време и място :)) неволята учи
цитирай
5. анонимен - Пък от часове, дни ..
15.05.2007 16:07
търся .. накрая даже започнах и да си харесвам някои модели .. НО!

В СОФИЯ НЯМА ОБУВКИ 36-ТИ НОМЕР!

По дяволите :(
цитирай
6. estrella - Твоята, Мей,
15.05.2007 16:15
е още по-трудна. Една колежка, отчаяна и тя, си купи обувки само защото бяха 36-ти номер, не защото ги харесваше толкова много...Успех в търсенето.
цитирай
7. sis - ще го помниш тоя ден цял живот!
15.05.2007 16:16
:):):):):):)

хубаво е, че не си се резнала на нещо., пък и си си скупила чехлички вече :):):):)

аз докато се наканя да си купя обувки..., и си търся чехли вече...
:):):)
цитирай
8. buboleche - :)))
15.05.2007 16:42
Голяма драма е това ! :))) А на ония от Александър Невски им скри шапката, нали ?:))))))

Бая букви съм хапнала.:)))
цитирай
9. viovioi - направо ми звучи рефрена от песента на Роси Кирилова
15.05.2007 16:44
Боса по асфалта вървя си, сфиркам си и нищо..Чакай с "ф" или"В" се пише?Няма страшно , ако обувките са много здрави може да се случи следното: да ни омръзнат,да им мине модата и да фалира някоя и друга обувна фабрика..Преглътни го някак си.И карай да е весело.Поздрави!!
цитирай
10. mmmmmmmmm - Посмях се със сълзи
15.05.2007 16:52
за твоя сметка!:)))Но, проблема е и мой....:((При тези препълнени магазини със "стока" се чудиш какво да си купиш - ни цвят,ни номер,ни модел ти става...
Цяло приключечие е да се обуеш и облечеш!И не всеки път е успешно:))))
И да на забравя - ЧЕСТИТИ ЧЕХЛИЧКИ!:))))
цитирай
11. estrella - Много ви благодаря:)
15.05.2007 17:10
Надявах се моя преход през Ал. Невски да намери място в централните новини на Нова, но уви...;)
цитирай
12. babayaga - Единствените случаи в които ми се е ...
15.05.2007 17:47
Единствените случаи в които ми се е искало да бъда мъж е било точно когато с оплезен език и сетни сили се влача (буквално) из софийските улици в търсене на съвършения чехъл...:)) честно казано, това че обувката ти е предала богу дух може да е и за добро, защото е ускорило избора ти с поне месец:))
цитирай
13. zuri - Не си оглеждаш сутрин обувките преди да тръгнеш някъде ..Ако ги миеш всяка сутрин сутрин да си видяла че нестават вече
15.05.2007 21:56
не си оглеждаш фобувките сутрин преди да тръгнеш някъде. Х ада са ти честити новите и дано не са китайски.
цитирай
14. jiovanio - ЕнтелЕгентни и намАхани па макар и бОсички!
16.05.2007 03:30
Аз пък харесвам босоноги жени. Само да не са и много бързоноги, че ме мързи да ги гоня:)))
Особено много ми харесват ако притежават и изящни крака с добре оформен педикюр и татуиран глезен (па макар дори и без последното). Обичам си ги ЕнтелЕгентни и широко скроени, даже и да са си "босички":)))
А бе накратко, да не им пука много, много на... "махата" ако им се налаожи да (пре)минат "на босо" през София, България или САЩ.....разбираш ме нали?!
цитирай
15. estrella - Zuri,
16.05.2007 09:33
точно тоя модел чехлички не предупреждават с нищо, че ще се скъсат. Просто се късат, най-често когато се спънеш;)
цитирай
16. mario3 - Тенденция...
17.05.2007 10:40
Каравасилева, вие умеете да създавате тенденции... От утре - всички махи да тръгват боси, защото вече е модерно! Ще проверявам лично...

P.S. Ало-о-о-о, махите! Казах боси, а не голи - както е при оригинала... :-)
цитирай
17. estrella - Ах, ах,
17.05.2007 10:51
Трифонов, би било прекрасно. Като същински нестинарки да пресичаме със ситни стъпчици нагорещените плочи пред НС. Жалко само, че си купих чехлички вече...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estrella
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2910859
Постинги: 706
Коментари: 5219
Гласове: 16913