:-*

Няма да изреждам списъка, но и при мен не са малко любимите хора отишли другаде.

Веднъж като малка, явно наскоро осъзнала смъртта като факт, попитах майка ми, ами, ако всички после отиваме някъде другаде, там можем ли да се намерим и познаем?Нали тела вече нямаме?
И майка ми ми каза, че си представя как там нямаме тела, ами сме част от нещо странно и неназовимо, като облак от светлина. И можеш да познаеш някой само по това, че си го обичал...

Мой ред е: топла прегръдка:)

Твоят пост ме накара да си спомня за моята съученичка, която почина от левкемия точно в края на гимназиалното ми завършване. Малко преди това беше изпратила писмо до целия клас, в което казваше, че ни обича всички и че скоро ще се оправи и ще е сред нас. Новината за смъртта и получихме точно, когато бяхме в салона и организирахме коледното тържество... Естествено излишно е да казвам, че празниците се отмениха.

Иначе ритуалите са наистина ужасно жестоки, но те никога не са имали значение за мен. Както и ти каза, най-голямо значение има това, което въпросният човек е оставил вътре в теб - спомени и чувства.

Те никога няма да изчезнат.

по отвратително нещо от българско погребение,като ритуал и протичане на самата церемония не съм виждал и не искам да виждам!!!!!!!!!
Като почнат да вият ония ти там бабички те обикновенно не са от семейството на опечления, ама вдигат най голяма олелия !
А пък след малко,същите те с най голям апетит нагъват раздадената в случая храна и на всичкото отгоре се опитват да говорят с пълна уста -абе с две думи ориенталска работа !

малки разлики между селски погребения и градски погребения. Под селски разбирам онези, при които се спазват стари ритуали, все още непревърнати в бизнес.
Но като цяло те подкрепям, че нашите погребални ритуали са повече от ужасяващи.

за починали хора. Докато ги помним и говорим за тях, значи все още са с нас, дори само в мислите ни.
А погребенията ме ужасяват дори да няма виещи бабички.

И за прераждането и за това,че ореваването и опяването в България са част от драматургичната украска...и са в много повече отколкото би трябвало.Тук може би сега се започва да се възпитават децата да възприемат смъртта не като нещо страшно и ужасно,а като един етап от живота ни.Поне аз така правя.И доста мои приятели също.Но сме още в началото.И все пак се радвам,че все повече хора мислят като теб и като мен.Радвам се на всяка секунда живот,не защото може да свърши,а защото сама по себе си е неповторима и ценна.

Misleh si 4e samo pri men e taka.Vsi4ki koito obi4ah i s koito si dopadah si otidoha.izpitvala sum mnogo puti sustata muka i sam si zadavala sustite vaprosi.Edva sega seobedih 4e ritualite ni sa mnogo 4ove4ni.sravnenie s lyteranskite rituali.koito opoznah.4oveshkia zivot tryabva da se seni ne samo prizive.A ti ne si li se zamislyal 4e si MEDIUM?iNTERESNO MI E. PISHI MI...