Помъдряваш, Естрея... и растеш.
Тепърва ще дойде времето да стареем.
Да, в политиката има всякакви парашутисти, не си ли забелязала?
Красотата е даденост. Но трябва да се грижим за нея. Ще бъдем само духовно красиви някой ден... преди да затворим очи. Дотогава знаеш - посрещат по външната красота, оценяват по ума, но всъщност се пленяват от духа. Номерът е да се пази всичко в добър баланс.
Безразсъдността да станеш и хванеш самолета без мисъл за утре е присъща на хората, които нямат корен. А когато носиш отговорност за нещо повече от самия себе си, е абсолютно невъзможно да не се замислиш.
Предпазливостта е вид разсъдливост. Но не бива да е прекалена.
За утъпканите пътеки помни, че винаги има паралелен свят, в който правиш крачки по друга пътека. И да, всеки обича да знае финала преди финала, но пък така се губи част от чара.
Не, не си точно уморена.
Просто си леко стресната. Виж колко път си изминала. А после погледни още колко имаш да вървиш.

...

Май комента стана по-дълъг от поста, сори.

Навремето мислех, че след края на пубертета лутанията ми ще спрат. Не било така. Лимонче, благодаря много за по-дългия от поста ми твой коментар:)

А не е ли важното именно това, че ТИ си ги утъпкала?

куукиес, но май въртя в кръг....

Нормални въпроси и терзания, един ден всичко си идва на мястото.

ето за това хората ходят на психоаналитик, за да разтоварят товара, който им тежи. сега е лесно, от една стана- пишем си в блоговете, но винаги има нужда от жив контакт, или казано по друг начин- да се оплачим на някого...

estrella ...да не би да приближава рожденият ти ден? Или наскоро е минал? :Р Питам, защото мен подобни въпроси ме налягат веднъж в годината....обикновено около рождения ми ден...

Съжалям, ако звучи много апокалиптично. Всъщност съм почти добре, само дето ми идват емоциите в повече. Мадлийн, наближава ми рождения ден, но има време... или не, май няма. Дам, сатурновата дупка ми е надвиснала над главата.
Бобито, аз няма за какво да се оплаквам. Човек не може да се оплаче от хубав живот, нали:) Малко ми е пренаситено само, май това е проблема. Но както съм казвала винаги, блоготерапията е безценна, вече съм много по-добре:)
Целувки на всички

ами то човек понякога и от хубав и прекрасен живот може да се оплаква. съдя по себе си. на път съм да постигна най голямата си мечта, която включва и личен и професионален успех, но не спирам да се оплаквам за дребните жертви, които давам, в името на това...(много ме кефи думата оплаквам, затова постоянно я повтарям- наслаждавам й се)

Не Сте сама, казва Ви го човек, който не изглежда на вашата възраст!

Не си сама с противоположните сигнали!
Почини си и ще разбереш, че измисленото ти,
е истина!
:))