кога ли животът от главата ми ще прелее навън? Кога ще почнат да се случват нещата наистина? кога от думи и мисли ще се превърнат в тръпнещи живи ръце и въздишки?
вечерите понякога тежат. само понякога. в дните, когато фантазиите са били прекалено реални, когато очертанията на планината срещу мен се размиват и се губят часове в будно сънуване.
свободата да мечтая ли ми липсваше само? ограниченията на съзнанието, породени от материални граници тежат повече, отколкото предполагах.
чудесата пристрастяват.

... и спри да размишляваш - отпусни се, Живей... Защото при умните (каквато си и ти :)) е сложно, а на глупците им е много по-лесно :)

А аз да взема да спра да ти давам акъли, щото отстрани е много по-лесно. Ще ти кажа само, че си те обичкам :)

Не ума е това, което ми пречи, а километрите мила:) И аз те обичкам, нали знаеш

Да, чудестата пристрастяват :)

"и усещането за божественост нав¬сякъде, където отидем, във всичко, което въз¬приемаме чрез сетивата си - в очите на дете, в красотата на цвете, в полета на птица. Едва когато започнем да възприемаме живота си ка¬то вълшебно проявление на божественото — не само на моменти, а постоянно - ще узнаем как¬во е истинското значение на успеха"
Д.Чупрак