Като единствен почивен ден тая седмица, съботата трябваше да е прекрасна. Тя все още е, но не така Прееекрасссснаааа, както ми се искаше, а просто прекрасна.
Масаж, след който немасажирани останаха само онези места, които са строго лично пространство, разходка в аристократичната част на София, защото работническия квартал ме убива през седмицата, и френетичен пост за прекрасността на живота от любимото ми в последно време Коста кафе.
До след момента с разходката всичко вървеше по план, птичките чуруликаха, децата играеха в градината пред театъра докато майките им пиеха кафе – нямаше как да бъде по-перфектно.
В кафето имаше една единствена масичка, точно като за мен.
Почти убедена в присъствието на безжичен интернет, почти си поръчах кафе, когато все пак реших да питам има ли аджеба уайърлес или няма.
„Какво е това“, попита синеоката сервитьорка. „Безжичен интернет“, обясних аз и мислено се извиних на Кирил и Методий дето са се бъхтали хората да ни измислят писменост за чудесния ни език, а аз така лековато заменям родните думички с изкълчващи езика странни термини.
„Не, нямаме“, отговори ми синеоката девойка.
„Вие нямате, но в Онда има“, помислих си бодро аз, събрах си багажа и се запътих към най-новото Онда-кафе на Стамболийски.
Че във всички Онди има безжичен нет ми беше казал лично управителят на веригата по време на откриването на именно тази „стамболийска“ Онда.
Аристократичната ми разходка продължи още малко, по съвсем любимата ми Съборна, стигнах пеейки си до кафето, влязох, намерих си място и се зарадвах неимоверно, защото ужасно симпатичното момче на съседната маса усилено си пишеше с някого в Скайп.
Дълго еспресо с мляко, вода, малка масичка и аз – животът наистина е прекрасен.
Зарових се в настройките, но не намерих връзка, озаглавена Онда, Монда или каквото и да е различно от трите заключени мрежи, които се носят около вкъщи.
Помолих младежа (обзалагам се, че е на 22) с графитеносивата риза да ме упъти в дебрите на уайърлеса, но той усмихнат ми каза „Тук няма още“.
„Е как така няма, нали във всички Онди има“
„Да, в другите има, но тук още не са пуснали“
„Ама трябваше и тук да имааа“, исках да тропна с крак и да пророня няколко сълзи.
„Аз съм с БТК, не хващаш ли други мрежи?“
„Нищо не хващам, всички ме мразят, живота е гаден и искам при мама“
Не, не казах това, разбира се.
„Не, няма други мрежи, благодаря все пак“, отговорих всъщност и оставих младежа да слуша музика и да чати.
Не изглежда много щастлив. От време на време се обляга назад и погледът му се рее по покривите на колите. Човекът, с когото говори, явно има работа, защото му отговаря със закъснение, следва бурно писане около две-три минути и после пак погледът върху колите.
Тактува си от време на време, намества се, дано да не го ядосват, изглежда много мил.
Изпушвам още една цигара и се прибирам. Вкъщи, при интернета.
Надявам се само да не се спъна в зарядното на милия младеж и да полетя развявайки пола както до Народното събрание преди три месеца.
23.02.2008 14:47
значи има определени кафета, които предоставят на клиентите си, удобството на безжичния интернет?
(В лаптопа се пъха едно каж'годе, чрез което се приема нет, бяха казали че много приемат и нечестно оттук, оттам...)
А всъщност, това заплаща ли се допълнително или си е като екстра към обслужването?
(не оная машинка, ами нета де :))
Нямам лаптоп, ама любопитството ме замъчи :)
Както и онова дето го пъхваш, доставчика ли ти дава специално такова, или ти си вземаш отнякъде?
Защото за м-тел май те ти даваха...
Навлизам в тъмните дебри на неизвестното :)
Цигарите вредят на здравето...
23.02.2008 14:55
Това на м-тел, за което говориш е карта, която също е за писиемсиайския слот на лаптопа ти. Те ти я дават безплатно и ловиш с нея инет навсякъде, където м-тел имат обхват. Мисля, че месечната такса е 50лв за 4гб трафик. Овър трафика не ми е известно на какви цени се плаща.
23.02.2008 15:19
Това е полезно изобретение, доста хора имат рутери и в домовете си.За жалост, се злоупотребява доста.
В някакво предаване, се движат с автомобил по шосето.И засичат колко... рутера има.На доста от рутерите нямаше взети предпазни мерки, та онези съвсем свободно можеха да си вземат нет от там.
А имаше едно клипче, как съвсем лесно от станиол, кутийка за диск (и още нещо) можеше да се направи точно такава WiFi карта.
Мм... 50 лева за 4гб... ако се ползва за бизнес-бива :)
Въпреки, че съм на неограничен за 25 лева-разбира се-в дома през лан :)
Отново благодаря за разяснението, голямо удобство ви е...
Аз очаквам тез дни да ми се случи това щастие вкъщи най-сетне и край на писането на кухненската маса:)) Щото, съгласи се, не си е работа човек да пише за еротичните разкази... в кухнята, хахахахахах
А за еротичните разкази кафенето категорично ще е по-подходящо от кухнята. Казвам "ще е", понеже, въпреки наръчника, аз досега не съм правила това любопитно нещо. Но кафенето ми се струва по-добро място. Най-малкото, понеже е пълно с истории. Което ми напомня за ето тази книжка: http://culture.actualno.com/news_148572.html
Много интересна, аз си я чета с огромен кеф - казвам "чета", понеже до прочитане не съм стигнала още.
24.02.2008 09:23
24.02.2008 16:56
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози