че не съществува:) Три изречения по-нагоре си противореча. Но поне сама налагам границите, а не някой да ме вкарва в тях:)

и на остров сама-самичка да идеш, пак ще зависиш от нещо:)

това ми напомни личното ми определение за щастие: онова състояние, в което не искам да съм никъде другаде, освен там, където съм в момента, не искам да съм с никой друг, освен с онзи, с който съм и не искам да правя нищо друго, освен това, което...

... така де, схващаш мисълта:)
тук и сега.

а неусетно така съм си подредила нещата, че всичко истински важно е... там и... някога...