Искаш да живееш така, както искаш. Искаш да правиш това, което искаш. А какво си готов да дадеш?

Готов ли си да откъснеш час от абсолютната си свобода, за да имаш сигурност?

Готов ли си да се грижиш за някой друг, който е билетът ти за изпълнението на мечтите?

Готов ли си забравиш миналото си и да се научиш да живееш по нов начин, само защото сбъднатите мечти изискват грижи като към крехки цветя?

Готов ли си, прегърнал мечтите си, да поемеш последствията?

Готов ли си да приемеш, че на света има и други хора, с техни собствени мечти. Готов ли си да дадеш част от времето си, за да ги видиш щастливи, както те се радват на твоето щастие?

Готов ли си да приемеш правилата на сегашния свят, които гарантират сбъдването на мечтите?

Готов ли си да поемеш отговорност за собствения си живот или е по-лесно да вмениш вина на някой друг заради собствената си нерешителност?

Всъщност няма значение. Вече.

Мила, докато тези въпроси се налага да бъдат задавани и да чакаш някакъв (какъвто и да е) отговор на всеки от тях, наистина няма не просто значение, а смисъл. Когато е готов, човек не се замисля дали може, иска и т.н. да докосне мечтата и да прегърне щастието...

И аз това си казах, Лимонче;)

Ако имах мечти сигурно щях да съм готова на всичко това. Но не знам какво е да мечтаеш...

Готов ли си да разбиеш чуждите мечти, за да стигнеш своите?
Готов ли си да обезсмислиш хиляди други красиви неща, за да сбъднеш собствените си мечти?
Готов ли си да различиш мечтите от прищявките си?
Готов ли си да намериш смисъл в живота след сбъдването на всичките си мечти?