Имам натрапчивото усещане,че точно в момента някъде там някой се опитва да препрограмира собствената ми матрица.

Някой някъде на някого говори. За моята матрица, за моя път, за моите поляни.

Иска ми се да мога да се усмихна, но не мога. Като пред представление. Измъчена усмивка, колкото да си докажа, че всичко ще е наред.

Време е да се вдигне завесата и животът ми да започне.