Почти накъдето ми видят очите. Към място, на което не съм предполагала, че ще ида, но то в последно време така или иначе не ми се случват „предполагаеми“ неща.

Толкова е близо, че нямам време да се размечтая. Толкова имам нужда от това пътуване, че нямам търпение да минат още два дни.

Море през зимата не можах да видя, Тоскана загуби притегателната си сила, но пак ще имам време да обърна внимание на мене си.

И ще видя море, ще ям маслини и ще пия фрапе.

Ще казвам „не“, когато искам да кажа „да“.

Като днес.