Сега прозрях смисъла на трудово-възпитателните училища. Както и на безкрайните тренировки и варене на ориз в Шао Лин.

Трудът, драги мои, извисява. Болката в ръцете, зачервените очи и разтрепераните от умора крака избиват всички лиготии, обсебващи мисли, тръшкане, гърч и прочее.

Якото бачкане връща баланса така, както и най-якия бой не може. От сега изпитвам лека тъга за времето, когато всичко ще е прясно боядисано, изчистено и блестящо и няма да има какво да правя освен да си пия кафето в събота сутрин и да чета.

Определено ще ми липсва примъкването на стълбата с пет сантиметра на десет минути, малките точици латекс по лицето, като на луничките на Пипи, ръцете ще ми се струват странно меки, а не като сега – като на уважаващ себе си шпакловчик.

Но това, което истински ще ми липсва, е пълното разтоварване, изпразване и успокояване, което носят еднообразните движения.

Така че, ако ви хванат дяволите, гледате като бик или главата ви е пълна с обсебващи мисли, само тежкият физически труд ще ви помогне.

съвсем ще ме откажеш да започвам с моя ремонт...

всъщност е супер забавно:)

тва за физическия труд е вярно
когато натоварваш тялото с труд, разтоварваш главата от мисли :)
това е и целта на подравняването на чакъла в японските градинки ;)

Със сигурност е така. Защо всички казват, като си заблъскаш главата - намери си работа да се занимаваш :)))

в японските градини е песен в сравнение с тоо ужас тука, да знайш.
А Сохо и Caruso да идват у нас и двечките веднага, че имаме нужда и трите:)

най-големия кеф е като се обърнеш и видиш, че всичко си измазала, боядисала и подредила.
Е, ти имаш още доста до този момент, но не се отчайвай, все в един момент ще дойде.
Стига да си достатъчно упорита, също като китайски оризо варивец, беееееееееее:)))))

упорита и съм търпелива:) Щастието е в пътя. Ей на, на дзен ме избива вече;)