Кисело мляко с шоколадови бисквити. В края на работния ден. Ще поседя още малко, взеха ми най-ценното и моментите за мен ще започнато отново чак утре.

Като с отрязани ръце съм без клавиатура пред мен, сериозно.

Сутринта трябваше да запълвам едни ужасно протяжни 29 минути, а нямаше с какво. Изхвърлях едно по едно  празната кутия от цигари, пепелника, оправих възглавницата, отворих прозореца, затворих прозореца...

А така ме сърбяха ръцете. Като сега. Без нищо, блажено изтегната след купичка кисело мляко с шоколадови бисквити, джаз в ушите, пиша четвърти безцелен абзац.

Снощното разтоварване подейства, както и очаквах, днес пак бях с вкус на мартини и крем карамел.

Божке, има хора, на които целите им блогове са в такъв стил, не им ли е скучно?