I have stripped of all but pride

So in her I do confide

And she keeps me satisfied

Gives me all I need

(...)

Anywhere I roam

Where I lay my head is home

And the earth becomes my throne

I adapt to the unknown

Under wandering stars I"ve grown

By myself but not alone

I ask no one

Толкова път, че да забравя от къде идвам. Само посоката напред да ме интересува, очертана от осевата линия и осветена от залеза.

Отворих куфара отново на средата на стаята и дрехите ми започнаха да се трупат вътре, тръпнещи от предстоящата жега.

Наум преговарям съветите на татко и си спомням за паничката с камъчета на Веселие, самотния плаж, аз и скалите.

Хоризонт, в който да гледам до сълзи, сваляйки кръст след кръст. Revelation.

...по пътищата вечни на България...