Камен бряг: „Саше, аз съм на края на света“. Моите звезди, моят Млечен път, мирисът на гума и плющенето на палатката.

На ръба на света си обещаха да се обичат завинаги.

Не можах да спя, за да не пропусна изгрева.

Не познах падащата звезда, толкова отдавна не бях гледала нагоре.

Слънчогледи, жега, ветрени мелници, версия 2008-ма.

Душите на слелите се с морето не могат да навредят на никого.

Новият пясък и скалите на Русалка, а Насиб задрямваше под шарената сянка в двора на бара си, разхладен от следобедния бриз.

Варна, Бургас, Несебър, Равда: Отпуска в чист вид. Хора, хора, хора, веещите се маратонки на хората на Биг Ша, миналогодишни спомени без тъга, палачинки с шоколад пред затворената поща, бунгало в задния двор и радостта от цивилизацията.

Дариха ме с ролята на Пазителката.

На акостирала в парка лодка наредихме брийзърчета в цветовете на дъгата.

Празна чалга-зала, лудница на хаус-палубата. Невероятно, но факт.

Каваци-Смокиня-Веселие: Биещо до полуда сърце и насълзени очи. Като среща с Любовта на живота ми.

Всичко са съсипали. Моя ъгъл от залива не съществува. Чешмата в Пустинята е килната на една страна, пресъхнала. Дали помни онова пълнолуние.

Скалата все още седи там. Камъните в края на залива пак ме видяха да плача.

Моя залив, моя пясък, моето море, тополите, палатката.

Първата ми цигара беше там, там видях Голямата мечка за първи път, влюбих се, опазиха ме, хъркането на татко и бурните сънища на сестра ми.

Вече не е същото, няма и как да бъде. „Пораснах, море“.

Като в клип на Чамбао танцувахме по пясъка свободни.

Дъгата изгря от единия до другия край, през морето. Въпреки дъжда всички излязоха да видят чудото.

Бях си вкъщи, заспах прегърната от залива.

Лястовичка в тоалетната и бурния смях на шест голи момичета, освежени от студената вода.

Риба тон с пясък и нахранено куче. „Не помниш ли, че връзвахме всичко в пликове по дърветата.“.

Изгрева. „Като в сутрините на Веселие усетих хладния въздух първо с носа си“. Заучени действия, тичах по плажа.

Пак плувах в слънчевата пътека.