„Прекрасно, самотата може да започне“

Книжка, макар и не от детството, шарена сянка и баланса ми се промъкна обратно в джоба на дънките.

От себе си да избягам не можах, посрещнах се пак.

Говорих си с миналогодишни сенки докато пиех кафе срещу боровете.

Лодка насред язовира, Жегата и Пътят в едно.

Преди 12 години четях за нея под сянката на тополите, сега усетих духа й в мен.

„Хайде да се прибираме вкъщи“.

Раздавам спомените си на другите, дали ще остане нещо за мен?