Да седна да попиша преди да нахлуят петима мъже, бира и футбол в малкия ми замък. Човек, който тича от 62-ра година гледам по телевизията и ми се иска да побягам и аз. Ей така, лек джогинг, посока - накъде ми видят очите.

Сега бяга само мисълта. Как се не спря, бе  божкеее, как се не умори тая мойта мисъл да шатри, да скача, да пада, да се спъва в реалност, да плува в минало, да се опитва да го добута до бъдещето, не знам.

Днеска пак. Голям бяг. Днеска - преди, преди-днеска. Аналогии, измишльотини, факти, сумтене по телефона, че то мисълта иска и да се покаже, че се движи, не само да си движи.

Трябва да се движи в тоо живот, така са ми казвали. Срещали се готини филми по пътя, разказват.

Глупости, не вярвам. Тия филми, дето аз ги срещам, за нищо не стават. Скучни са и досадни, не можеш да им видиш края, нито брутално да нахлуеш и да превъртиш касетката.

Този още говори за тичане. Браво, отличник. Един изсъхнал мъж, тичал от Боровец до Мусала. Всеки луд с номера си. Този поне е от добрите, тича си човека, кардио прави. Яде мед и тръгва да тича.

Дали да го не пробвам и аз с тичането. "Физическото натоварване разтоварва ума от мисли", си мислят будистките монаси докато греблото подрежда в красиви вълнички чакъла в градините или ориза доувира.

Като пълнокръвна жена (някой път ми се иска да си сменя пола, честно, ще стана Естрелчо и няма да имам никви гриж, ще прелъстявам с финес, обещавам, а не селската и урбуришката), та исках да кажа, че като пълнокръвна и празноглава жена ще се затичам най-много до хладилника.

Да потопя мислите в шоколадова вафла.

Манчестър ще бият Виляреал, така да знаете.

Запознати твърдят, че изтърчаването на ония 42 километра действа безотказно за изтикването на нежелани (или по-лошо - на желани) обекти от сърдечната ти област. Проверено било:))

квадратни метри стени също помага, но само временно. Дали да не стана професионален зидаро-мазач? Ник'ви грижи няма да имам тогава:)

Аз съм фен на Тотнъм ;)