Когато усещаш, казват, чуждо присъствие около себе си, чувстваш се прегърнат или сякаш играеш на сцена и усещаш погледите на публиката, ангелът ти хранител бил около теб.

Чудесен си, задето ме прегръщаш когато имам нужда, защото не остана кой друг да го стори.

Думите прегръщат, но се случват рядко, в края на пътя.

Очите прегърнаха за миг, но после ме пуснаха, уплашени от собствения си блясък.

Или пък всичко е само заради кадифения халат?

" 'Cause there's a monster,
living under my bed,
whispering in my ear.
And there's an angel,
with a hand on my head
She say I got nothing to fear"