Лятото влизаше отвън, дефенбахията се поклащаше на вятъра току що полята и рокличката на цветя правеше странни танцувални движения, колкото й позволяваха уменията.

Лилавата е убежище. Когато съм болна, когато плача, когато искам да съм малка и да ме отмине времето, когато съм голяма и чашите за мартини не успяват да съберат всичко.

Не помня дали за бисквитена торта си мислех, когато избирах последната. Има цвят ванилия, както има цвят киви, макар някой да твърди, че това е плод.

Топлината на печката и здравата дървена маса, за да не губя връзка с реалността, когато нямам време да избягам.

Чисти разговори и изучаване с очи. Усмивки от споделените моменти, някога, под лилавия таван.

Дали пилешката супа наистина лекува помръкнали звезди?