Много музика, като в задния двор на Стинг, купища книги и някой красив залез. Ей такива неща изместиха корпоративния ми „аутфит“ само за един месец.

Смяната на приоритетите неизменно идва, когато квантовата физика заработи в твоя полза.

Уж всичко трябваше да се изпълни със смисъл, а то взе, че се изпразни. Вероятно защото просто никога не е имало някакъв смисъл.

Разходката по ръба на Матрицата и честите срещи с петнистата аномалия, която стои в поза лотос, а опашката й се поклаща отвъд ръба, сложиха нещата по местата им.

Връзката с реалността винаги се е крепяла на едно мартини или чай с метакса в Каса де Куба, но точно в момента нишката е навита на малко кълбенце в джоба на червения ми суичър.

What the fuck are you talkin" about?!

Приготвянето на багажа тече с пълна сила, откъсването от системата с измислените сънища предстои, а празните души избледняха.

Странно се получава този път. Понеделника пак ще нахлуе със свистене, дано да съм си починала достатъчно и да имам снизхождението да го понеса.