който всъщност беше първия истински пролетен, с обяд на слънце, кафе с късметче за недовършените неща, които изобщо не са започнали.

Лимонено  разкрасяване заради връзката с природата съвсем за малко, една книга за един ден, lounge lux, една лесна салата, хармония и една репортерка, която не може да каже разследващото правилно.

Смяната на часа винаги ме е карала да се чувствам странно, все едно забавям или забързвам собствения си живот.

Ще се събудя в лято утре и ще си забраня да мисля за мъгла поне до октомври, летенето със самолет вече не ме плаши, зимата събужда страховете.

Отдаването на желанията, на искрените, не на привнесените, извисява, а испанското лято все още изглежда достатъчно далече.

Винено червеното странно се свързва с лилавия ми таван, сама не вярвам на собствените си способности. Правя нещо и после му се изненадвам, да не ти е скучно със самия себе си, думите не стигат точно в най-важния момент.

Един час напред. Ако живея в страна  с други сезони, ще ми е скучно.