Постинг
30.04.2009 08:09 -
Два-три реда драсссс
Автор: estrella
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1830 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 30.04.2009 11:20
Прочетен: 1830 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 30.04.2009 11:20
Животът на един блог бил от три до пет години. На третата моя май си взе полагаемата му отпуска, невзета досега.
Това не е нескопосан опит да кажа довиждане, нито пък прелюдия към мигриране (опазил ме Блог). Просто минавам да драсна два реда, защото не съм отдавна.
Писането ми винаги се е водело от три важни стимула - да имам какво да кажа и да няма къде другаде да го кажа, да се опитам да вкарам ред в собствените си мисли или да споделя несподеляемото с друг, когато бурната естреина душа се е развълнувала из основни - я от птички на прозореца, я от падане до Народното събрание.
В последно време всичко, което имам да напиша, го пиша там, където работя, всичко, което искам да споделя, не впечатлява само мен, а душата ми се вълнува от лалетата на скрина, лилавия таван и сбъдването на мечтите.
Освен това не съм падала от миналата зима;)
Аз и всички в мен сме еднакво доволни, обгрижени и хвърчащи и гласовете вече пеят в стройни терци и тук там някоя малка секунда, да шашкат чужденците.
Багажа стягам и заминавам, както и миналата година по това време, но вече няма нужда да търся в речника как се казваха "череши" на испански, нито пък има вероятност да се върна оттам, където отивам, по-объркана, отколкото съм заминала.
Mirrar al cielo y dar las gracias.
Това не е нескопосан опит да кажа довиждане, нито пък прелюдия към мигриране (опазил ме Блог). Просто минавам да драсна два реда, защото не съм отдавна.
Писането ми винаги се е водело от три важни стимула - да имам какво да кажа и да няма къде другаде да го кажа, да се опитам да вкарам ред в собствените си мисли или да споделя несподеляемото с друг, когато бурната естреина душа се е развълнувала из основни - я от птички на прозореца, я от падане до Народното събрание.
В последно време всичко, което имам да напиша, го пиша там, където работя, всичко, което искам да споделя, не впечатлява само мен, а душата ми се вълнува от лалетата на скрина, лилавия таван и сбъдването на мечтите.
Освен това не съм падала от миналата зима;)
Аз и всички в мен сме еднакво доволни, обгрижени и хвърчащи и гласовете вече пеят в стройни терци и тук там някоя малка секунда, да шашкат чужденците.
Багажа стягам и заминавам, както и миналата година по това време, но вече няма нужда да търся в речника как се казваха "череши" на испански, нито пък има вероятност да се върна оттам, където отивам, по-объркана, отколкото съм заминала.
Mirrar al cielo y dar las gracias.
да те чета. И не забравяй това, което си написала - не си сама, много сме и всички сме...звезди. Пожелавам ти прекрасни дни, където и да си.
цитирайАз всъщност съм си тук. И едва ли някога ще спра окончателно да пиша. Но не бях от доста време, та си викам "Естрейче, душко, ще забравиш как се публикува постинг" :) А заминаването ми е като на всички - за празниците, там, до морето :))
цитирайдоста скопосно
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 16915
Блогрол
1. Свидетел...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози
