Близо 25 години живях свободна. Нямах алергии от нищо, не мога да си отида за секунди от „следи от фъстъци“ във вафлите, нито пък оставях лекарите дълбоко замислени какво точно да ми изпишат, защото, видиш ли, съм била алергична към аспирин, аспартам, пирамидон и всичко на „-донка“ дет" завършва (го пий и са мащай оттука), пардон, това е друго.

Та исках да кажа, че 25 години не се съобразявах с нищо. Съчувствах на баща ми, който цяла пролет ходеше като подута гума на велосипед в лицето и се опитваше да киха с отворени очи на завоите на Шипка.

Гледах със съчувствие лилавите от лекарство ръце на една приятелка, алергична към храна (!!).

И си живеех чудесно.

От три години насам обаче пролетта ме разплаква, буквално.

Вървя си и от умиление пред слънцето, зелените дървета, птичките и тревичките подсмърчам. Очите ми се пълнят със сълзи, размазва се красивият образ и всичко това резултира в шумна кихавица.

Плача и кихам и кихам и плача, добре че пиша на компютър, че да не ми се размазва мастилото от сълзите, макар че би било много романтично.

Образът ми вероятно е толкова скръбен, че продавачките на цигари в магазинчето до нас ми дават телефона на разни видни алерголожки, а дано да ми помогнат.

Сутрин обаче е най-стряскащо. Отивам на работа с вид на жена, изплакала очите си от поредната любовна (защо ли щях да кажа „футболна“) драма, което изправя на нокти и превръща къдриците в прави сламчици на най-близките ми другарчета.

Единственото добро, пусти оптимизъм, от къде ли го доя по толкова много, е че в продължение на три седмици ще икономисам от грим.

Пак кихнах, наздраве ми.

и аз от толкова кихам като куче :-/

\m/
//

да се прихваща през Мрежата, ама знае ли се :))) Злика, дам.

гаднярско си е отвсъкъде. Алергиите са кофти работа . Ако е към растенията , качваш се за 3/4 седмици на високо , в планината . И като се върнеш ще си наред , всичко вече ще цъфнало . Поне такъв съвет беше казал един лекар
Добрата страна ---- паричките дето ще ги икономисаш , може да си ги събираш и накрая да си купиш нещо .
А иначе дано се оправиш
Поздрави

наздравьеее...
:)

Анди, от това оправия няма. Ама не е толкова трагично де, това с планината ще го пробвам когато порасна и мога да правя точно каквото си поискам. :)

-:)) Какво да кажа, освен...наздраве!-:((

Трябва вечер да слагаш до възглавницата си торбичка от шестмесечно мъжко кенгуру и ще се оправиш - стара аборигенска практика срещу алергии причинени от засилен слънчев интензитет!

от наплива тополен ще да е. Торбичката от шестмесечното кенгуру вчера я напълних с перлички, ще ми боде :)))

на стари години се сдобих с таз радост. Но си има вариации. Понякога кихам, друг път просто се будя с устни, чиито вид намеква, че съм прекалила с практическия френски. Направо е чудно...

забравих за устните. Сутрин съм като нацупена мутреса за радост на събуждащия се до мен. :)))))

и живите, и сушените стръковете, и отварата!

Не ясно как, но на братовчед ми много му помага, а той има жестока "тревна алергия"

Яденето на семки определено вреди, ей на, сега го доказах от практиката.