Преместих си фотьойла до прозореца, да виждам есента по-ясно, нищо, че се замъглиха очертанията на идеалния ми дом.

Сладка яхния с моркови, червени чушки и малко лук, заради сълзите.

Кафе с приятелки следобед, също като есенния шал миналата година.

Обичам да повтарям хубавите си моменти, да си ги спомням, да си ги въртя из главата както бавно се яде шоколадов трюфел, за да се усети всяка нишка вкус, да се спомни всеки поглед и въздишка.

С лекота зарязах книга, за първи път, спасявайки се от стереотипите, вероятно. Не, за втори, вече не отдавам значение на незначителното.

Боже, колко красиво вали.

Какви сълзи сега е?
Аз пък прочетох "9.99". Първите 2/3 беше суперска, накрая сякаш олекна.
Не че има значение, ма да не завършвам драматично.
Я се отсгъцай!

га хората режат лук, реват. Със сълзи, щото люти. Мама му стара, кат' ми е най-хубаво, изглежда все едно ми е най-тъжно. И обратното. Аз обратна ли съм?! :Р

така излиза.
Че си обратна в някакъв смисъл.
Не съм казал, че е лошо, де...
:)

защото преводачката се е изморила и го е дала през просото. Края беше много добър, трябва на френски да се чете сигурно.

тъкмо да ти подам чаша бяло вино и гледам менюто.....
то май върви повече с червено:)

на френски...
Аре моля те.
Аз тоя език не го ползвам за четене и точка!

и топло одеало. Гостуване ме чака, а искам само да лежа. Имах съботи, в които не ставах от леглото. Скоро пак, обещала съм си ги.