Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
18.10.2009 20:30 - Zaprehoda на Естрея
Автор: estrella Категория: Лични дневници   
Прочетен: 7380 Коментари: 21 Гласове:
5



Имам навик всяка неделя следобед, по-точно привечер да изчитам постингите от Zaprehoda.blog.bg, които не съм имала време да прочета през седмицата.

Става ми мило, носталгично, но и малко обидено.

Повечето хора, които коментират там, критикуват режима, критикуват хората, които са живеели по онова време, следвайки правилата.

Казвала съм го и друг път, обикновено около 10 ноември все за това си мисля - семейството ми не видя лошо от комунизма.

Не слушахме радио свободна европа, но пък баща ми караше мотор още през 82-ра, купен, както той обича да повтаря - с младоженческия заем.

Нашите знаеха в какво идеологическо безумие живеем, но обичаха да ходят на манифестация. Аз също обичах, а баба ми беше особено горда с медала си "Кирил и Методий" първа степен.

Другата ми се радваше, че беше знаменосец на предприятието си, защото беше признание за добрата й работа.

Това прави ли ги глупави и загубени, пристрастени към маргиналните идеи?

Не мисля.

Не харесвам осмиването на комунизма, нито пълното му отричане, защото сякаш отричат моя живот, този на родителите ми и спомените ми изобщо.

Не бива да се винят хората, които не са били против режима, защотот е са били за щастието на семейството си, за ценностите като уважение и разбирателство, за спазването на правилата - такива, каквито са били тогава.

И сега спазването на правилата е това, което най-много ни липсва, за да вървим напред. А ако някой след 20 години отрече и тези правила?


Тагове:   моменти,


Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
1. breeze - Сложна тема
18.10.2009 20:57
Пълното отричане на комунизма обикновено е от хората, пряко засегнати от режима.
Представете си сега че притежавате 50 дк. ниви, голямо стадо овце, десетина крави, създали сте трудолюбиво семейство, децата Ви получават престижно европейско образование...и изведнъж всичко това е отнето и става държавна собственост. Посочват Ви като враг...а при съпротивления Ви очаква терор на остров Белене.
Доста честни хора са избивани като животни, а и по-лошо. Друга част от населението, включително и моя милост, бяха доволни, защото бяхме бедни, а вече имаше какво да се яде. Имаше и хубави неща при комунизма, но човек опоручава всичко.
Мисля че самия строй не е много от значение, по-важно е как се справя нацията, която пък е зависима от кадърността на управляващите.
Нямаме бъдеще, ако не го изграждаме заедно.
цитирай
2. bambola - как само летят годините :)
18.10.2009 21:32

може би номера е да вземем положителните неща от всичко, мен не ме гони носталгията за манифестациите или за полу-празните магазини, просто бяха други времена в които научихме много неща за себе си най-вече.
Наскоро говрейки с една рускиня- преподавателка в университет там и емигрирала преди 5 години рaзнищихме високата култура която получихме, макар и зад желязна стена и със цялата цензура на света които искаше да знае можеше да научи всичко, отделно от навиците и поуките, научихме се как беше онова " как се каляваше стоманата" да пресейваме, да търсим под вола теле ако е нужно, да мислим, не защото беше лесно или трудно, просто защoто това е което имахме :)
уви има части от характера ни които също се научиха на много неща и е доста трудно да се преобразят, едно от тях е недоверието. Не знам дали беше ад или рай, или просто преход, но след него е трудно да се доверим на хората, на управниците, на партиите, на каквото и да е и често е жалко..иначе наи-обичах 24 май с лентата " отличник" и нази гордост в очите на всички

цитирай
3. ianchefff - ъ-ъ-ъ,
18.10.2009 21:51
това все 1 не съм го прочел!
:)
цитирай
4. piccola - estrella,
18.10.2009 22:06
чудесна тема.
може да се изпише и каже тоолкова много, но аз лично се забавлявам с крайните коментари в блога му. всички са страхотни съдници и критикари:) само дето липсват по-задълбочените анализи, подкрепени с НЕКРАЙНИ примери.

не си позволявам да съдя системата,. мога само да се радвам, че детствтото ми мина точно по време на комунима. Имах възможността да живея в спокойно общество със семейни ценности и традиции. С ред и дисциплина. С елементарно уважение между хората. С желание да си помагат едни на други.

И съпоставям старата система с всичките от прехода. И мога само да се смея, защото годините минават, а хората се лутат сред изгубени мечти, деца и отношения и се надяват...надяват се някой с вълшебна пръчица да промени всичко. И най-вече тях!!!

крайностите са проява на ниска култура, но
цитирай
5. flyco - ...
18.10.2009 22:46
Хм, ти срещна ли тъпотията на онези правила , за които говориш, че били спазвани? Срещна ли двойният аршин според който за теб и мен имаше тъпи правила, а за другаря Иванов, жена му, децата му, тъща му, баба му и всичките му братовчеди нямаше? Може и да не си ги срещнала, но ако е така то е било за сметка на някой, предполагам родителите ти, които с всички сили са се опитвали да те предпазят и вероятно са успели за да напишеш този пост.
Това, което ни липсва сега не е липсата на правила или спазването им, а наличието на същия този двоен аршин, успоредна реалност или както искаш го наречи, които продължават да действат и днес. Това не е комунизъм, нито капитализъм, а изродено подобие и на двете.
цитирай
6. eleni - мнооого противоречива тема...
19.10.2009 12:18
... хем разбирам какво се опитваш да кажеш и защо, хем... ми е много трудно да се съглася с някои неща.

Да, беше спокойно и играехме по улиците, без родителите ни да се притесняват от това, че някой ще ни отвлече. Притесняваха се за други неща, които ние тогава не сме можели и да осъзнаем, а за тях са били реалност без изход и без право на избор.

Спомените ни от това време са детски и е почти невъзможно да не са идилични. И моето детство беше щастливо. Всяко детство е такова. Всъщност, не. Не всяко. Единият ми дядо е бил изпратен в Белене, когато е бил на 14. Какъв враг на какъв режим можеш да бъдеш на 14?! Не можеше да забрави ужасите от там до края на живота си. Беше художник и беше изключително трудно да срещнеш по-добър и по-свестен човек от него. Опитай се някой път да обясниш на един такъв човек, че режимът всъщност е имал добри намерения към хората.

Живея (все още) в красива, голяма стара къща в идеалния център на София. Построена е от пра-прадядо ми. Бил е от семейство на търговци, самият той - юрист, завършил в Германия. Всяка тухла от тази къща е поставена с пари, изработени с много и честна работа. По времето, когато майка ми е била дете, е трябвало да живеят в една стая тя, другите ми баба и дядо и прабаба ми и прадядо ми. Защото във всяка една от останалите стаи са били настанени, по решение на Народната власт, семейства, дошли от какви ли не краища на страната и принадлежащи към правилната за тогава прослойка. Пет стаи, всяка с по едно семейство от минимум 4 души. Една баня. Една тоалетна. Кажи ми, как става така, че онова, което си изработил със собствените си ръце, ум, способности, воля и упорство, с години от живота си, с години от живота на предците ти... изведнъж се оказва... народно? Насилствено народно. Съжалявам, не вярвам в това равенство. Не вярвам в равенство, което прави хората изкуствено равни. Това не прави хората по-щастливи, прави ги по-мързеливи и по-безотговорни.

Другият ми дядо (лекар) е научил на това, което могат поколения и поколения лаборанти в лабораторията на Медицинска академия. Но така и не са му позволили да се занимава и с научна работа, а той е бил и още е изключителен биохимик, искал е и да преподава на студенти и щеше да е прекрасен преподавател. Щеше да е един от онези професори, които студентите медици помнят до края на живота си. Обаче се оказал от неблагонадеждно буржоазно семейство. Ще ми стават професори, ще ми стават, я да си седят в кюпа, че да изпъкнат народните хора... И това не го разбирам, извинявай. Това си е чиста форма на дискриминация. Ще забраниш на един очевадно талантлив млад човек да се развива, защото е имал крайното неблагоразумие да се роди в голям, известен и уважаван род на юристи, търговци и лекари, вместо да се роди син на кравар. Нямам нищо против синовете на кравари, не ме разбирай погрешно. Аз съм последният човек, който ще тръгне да дели хората на селяни и граждани. Свестни, добри, работливи хора има навсякъде. Навсякъде има и мързеливи, злобни, безотговорни. Не можеш да решаваш бъдещето на някой според това в какво семейство е роден.

Пак казвам - и аз съм имала щастливо детство. Просто като поотраснах започнах да чувам и разбирам неща, които са ми спестявали, защото съм била малка, а всяко дете има право на щастливо детство. Имам още много истории и повечето не са розови. С това изобщо не искам да обидя теб и семейството ти и не смятам, че са глупави, загубени и пристрастени към маргинални идеи, просто защото са живели добре по времето на комунизма. Не обичам крайните позиции, защото истината никога не е крайна. Освен това не е и само една. Обикновено всеки от нас си има собствена истина. Не казвам и не мога да кажа, че всичко по времето на комунизма е било лошо. Няма как да е всичко, имало е, имаше и хубави неща. Но този режим има твърде големи престъпления към твърде много хора, за да мога да го приема просто като добро намерение, завършило зле.

Освен това няма как да не си дам сметка, че немалка част от сегашния хал на държавата идва от това, че същите онези хора, създали и поддържали комунизма в България, след официалния му край са оставили държавата в едно почти разорено състояние, взели са всичко, което са могли да вземат и са намерили начин да продължат да присъстват във власта под различни форми. Просто при нас преход не се случи наистина. Това от една страна. От друга - няма как 45 години един режим да трепе и потиска интелектуалците в една държава и после да искаме да сме грамотни, образовани и способни. Има поколения и поколения, израснали с убеждението, че образованието не е ценност. Защото прадядо им е бил партизанин и не е можел да се подпише, но това не му е попречило да заеме важна длъжност някъде във властта, просто защото е човек от народа, не задруго. Съжалявам, аз искам да живея сред един поне базисно образован, грамотен, работлив и способен народ. В момента виждам около себе си основно мързеливи хора които се чудят как да вземат диплома за "вишо", без да учат и как да вземат пари, по възможност без да работят и, ако може с далаверка някаква - най-добре. Хората като твоите родители ще са работливи и свестни и добри, където и да ги сложиш, в какъвто и режим да съществуват. Те просто са такива и имат ценностна система, която не се влияе от външни обстоятелства. На такива хора свалям шапка, в каквото и да са вярвали. Но масата от хора не са такива. И като покажеш на едно поколение, че скромният му произход е достатъчен, за да заеме важен пост, нищо, че има по-можещи и знаещи от него, то предава това знание на следващото поколение. И така се оказваме с няколко поколения от хора, които не, че не могат, сигурно могат, но не са намерили за необходимо да учат здраво и да работят още по-здраво, за да постигнат повече и да са по-добри в това, което правят.

Получи се дълго и развълнувано. Моля те, cherie, не го приемай лично. Просто темата винаги ме е вълнувала и постингът ти ме накара да искам да си споделя мислите. Не твърдя, че съм вселенски права и държа изключителните правата върху истината. Само си казвам моята истина.

Впрочем - много харесвам ей-този проект: http://spomeniteni.org/ Имам и книгата. Пълен е със всякакви спомени и дава много и човешки погледи към това време. Истината никога не е черно-бяла.
цитирай
7. ianchefff - el,
19.10.2009 13:30
това сякаш аз съм го писал.
:(
цитирай
8. eleni - @янч,
19.10.2009 13:57
я ти казваа, ти - не;)

Последно - лявата или дясната да ти оставя?
:)))))))
цитирай
9. ianchefff - абе,
19.10.2009 14:05
мислА, да се въздържа...
:)
цитирай
10. eleni - хаххахаххахахахахах
19.10.2009 14:07
и двете?
цитирай
11. ianchefff - и
19.10.2009 14:08
това е смешно?
Ъ-ъ-ъ... не знам какво да кажа!!!
:)))
цитирай
12. eleni - добре де,
19.10.2009 14:09
прекалявам с гледането на Монти Пайнтън тая седмица. Не е смешно.
Доволен?
:))))
цитирай
13. ianchefff - Да-а-а.
19.10.2009 14:15
Доволен.
На мен малко ми трябва.
:)
цитирай
14. eleni - хубу
19.10.2009 14:19
щото пак взехме да се замеряме с китки посред съвсем друга тема и подозирам, че estrella вече тихичко ни псува помежду пристигащите в пощата й тотално off-topic коментари.

:))))))
цитирай
15. ianchefff - ми
19.10.2009 15:20
тя сама си е виновна.
Кат е изплескала такваз тема...
цитирай
16. estrella - Тя
20.10.2009 21:54
Естрелчето е умничка и не получава мейли закоментарите си. Инак не мож ви насмогна. Даже не разбрах какви леви и десни си избирате.
Исках да си излея собствената ми душичка и хич друго не ме интересува. А пък сега ям шоколад.
цитирай
17. eleni - хихихих
20.10.2009 22:37
левите и десните са отглас от една интертекстуална афера. Казано по-човешки - трЕбва много да се разходиш из няколко постинга, за да му хванеш края:))

гушшшшш
цитирай
18. ianchefff - току-
20.10.2009 23:45
що си изпих бирата, мачът свърши и лягам да спя.
Не бе, понеже почна а се говори за т'ва онова, та и аз така...
:)
цитирай
19. eleni - янч
21.10.2009 00:52
:)))))))))))))
цитирай
20. taniva - Размисли след двайсет години
01.11.2009 09:32
Аз съм от хората, които са имали щастливо детство,възможност да се изуча и да работя това, което съм искала.Бях 7-8 годишна, когато ходех да купувам от магазина боб и лук с купони. Само след 10 години, семейството ми имаше всичко.Развитието нагоре в цялата страна беше факт.Две основни грешки сринаха постигнатото с толкова труд от нашите родители - еднопартийната система,/което автоматично води след себе си преследване на инакомислещите/, и отричане на частната собственост,/факт, който доведе до уравновиловка,липса на амбиция и трудолюбие, а впоследствие всичко това даде тласък на злобата, завистта и липсата на коректност./Според мен промените в обществото трябваше да станат тогава, когато са се забелязали първите признаци на упадък.Естествено е след възход да има спад. Но нашата държава твърде дълго пада, пада, та до днес.След двайсет години не само, че няма възход,но и сили за падане не останаха.Разрушихме всичко, което можеше да ни е от полза, унижихме и унищожихме строителите на една красива България.Мисля, че вече и бог, независимо дали е българин или не, не може да ни помогне.
цитирай
21. анонимен - за разликите и разликите м/у нацистка Германия и комунистическа България
02.05.2010 10:18
То да ви кажа - по времето на Хитлер Германия изживява истинско икономическо възраждане. Страната наистина се стабилизира и много немци от онова време са твърдели, че това са най-хубавите години от живота им. При това Германия става икономическа сила без да има подкрепа от общност подобна на СИВ и без да разчита на помощта на великия и нерушим Съветски съюз. :)

И тогава какво - да оправдаем нацизма ли? :) Не, не мисля.

Разликата между Германия и България е, че аз съм виждал интервюта с такива възрастни немци. След обяснението колко добре се е живеело в нацистка Германия, тия възрастни хора започваха да плачат и това бяха сълзи на истинско разкаяние. Докато български комунист и разкаяние - ама де-де. :) Но нищо, всеки ще си получи заслуженото когато му дойде времето.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estrella
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3697827
Постинги: 706
Коментари: 5217
Гласове: 16915