Все съм имала тъпи дни, ама този счупи тъпомера. С радост се събудих и с мисълта на нещо ново.

Единственото забележително в личен план беше навременното ми отиване на работа, че предната седмица нещо не ми се получаваше, въпреки метроот.

После влязох в някакво чутовно дежавю, имах чувството, че събота и неделя не са били, а за капак - 9 едновременно говорещи хора, които всъщност искат едно и също, но го искат с различни думи.

Пардон, не беше това капакът. Капакът беше пълнолунието тип лампа или чиния, което се оцъкли в служебния ми прозорец още в пет часа.

Огромна луна, ей. Обичам си я, ама само като я гледам от плажа, иначе ми носи главоболие.

Беглите ми опити да се разнообразя с телевизия удариха на камък.

ЗАРАЗА, социална криза в следващата година, некрологичните гласове на водещите по битиви и отвратителното манипулиране на иначе нормални факти от ежедневието.

Добре поне, че има леща и компания. Иначе - мрак и скърцане със зъби.

Да минава и да заминава.

Иначе ще остане ДЕНЯТ, в който разбрахме ;)

"некрологичните гласове на водещите по битиви и отвратителното манипулиране на иначе нормални факти от ежедневието"

hubava vecher i po-dobyr vtornik! :))

какво си разбрала по-точно моля, това 1-во
и 2-ро, чети мен, нали искаш и ТВ да прая, ше трябва а се задоволяваш с писано, като начало...
:)))))))))))))

Отказваш да си част от схемата, но с какво ще я заместиш?

или поне ще се опитам да седя в ъгъла на тази, като на тъпо парти, от което обаче не можеш да си тръгнеш от уважение към домакина ;)