Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.11.2009 13:20 - До Европа за 4 лева
Автор: estrella Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4575 Коментари: 5 Гласове:
6



Какво правите, когато отидете в Мадрид, Рим или Лондон? Хукваме всички като луди по галерии, музеи и сме готови да чакаме 4 часа на дълга 4 улици опашка, за да видим Сътворението на Микеланджело, минавайки задължително преди това през два магазина за сувенири от Ватикана.

А какво правите в събота в София? Нищо. Кафета, телевизия, чистене, оф, скучно ми е, хайде да видим на кино края на света.

А защо в София не правим като в Рим и Мадрид? Защото, ура, за пореден път – никой не е пророк в собственото си село и никоя софийска галерия не е като мадридския Прадо.

Да, ама не, мили мои.

Малко напън на мозъчните гънки докато съботното излежаване тече с все сила, може да ви заведе до едно от многото „европейски“ места в София, които съществуват, но нямаме очи да ги видим.

Националната галерия за чуждестранно изкуство е точно до Александър Невски, в не-знам-името-на-архитектурния-стил, но аз лично му казвам „европейски“.

Широко стълбище, на което ТАМ сядаш да си изядеш сандвича, а тук изобщо не забелязваш, води към три етажа, на които са събрани индийско, африканско, френско, холандско и съвременно изкуство.

Входът е четири лева, а почивният ден е вторник, в който така или иначе никой няма да хукне по музеи и галерии.

Африкански дървени статуи, статуи на буда, елементи от украса на индийски храмове, Ганеша със слонската глава, Кали, липсваше ми само Египет.

Вляво – френски импресионизъм – цветен, син, зелен, наситен, истински.
Портрети от холандските майстори на онези чичковци със смешните кръгли яки.

В новата част – отново френски импресионизъм. Като във филм – зала с картини, в средата – квадратни фотьойли, как се казваше филма, в който двама влюбени там си правеха срещи?

На последния етаж – купол с естествено осветление и най-търсената картина -“онази с черепите“. Роял, инсталации от метал, които можеш да пипаш, защото само движението ги превръща в летящи метални птици, подвижно S или Вибрация.

Единственото, което липсва, но не знам дали е разрешено всъщност – музика от съответния район или период в отделните зали. Исках да чуя африкански барабани, докато гледах дървените маски и фигури на жени-майки.

За край – пица и бира с гледка към Александър Невски. Никой от нас не направи снимки, защото сме си вкъщи, но това не го прави по-малко хубаво, по-малко европейско.

Само да имаме очи и справедлив поглед, за да го видим.

Следващата събота – ботаническата градина.



Тагове:   моменти,


Гласувай:
6



Спечели и ти от своя блог!
1. eleni - cherie,
15.11.2009 18:31
аз справедлив поглед имам. Искам обаче да започнат и управите на тези места в нашата държава да мислят по европейски, а не само да лежат на факта, че имат в колекциите си европейско изкуство. Понеже Европа отдавна вече е на един клик разстояние и много от европейските практики не са трудно изпълними. Иска се обаче мисъл, стратегия, ентусиазъм и желание да правиш промени. Искам от галериите и музеите тук да имат интересни и информативни сайтове, от които да не искам да изляза. Искам да работят с деца. Щото в Лондон, Париж, Рим и Мадрид по музеите не можеш се размина от хлапета, на които някой помага да се забавляват с изкуството и на тях им е кеф. И не са по-шумни, нито по-диви от необходимото, защото им е истински интересно. А последният път, когато влязох в български музей с приятелка с дете, лелите по всички зали ни вдигаха луди скандали, понеже "тука е музей, бе, госпожо, тишина трябва да се пази!!!", а малкият не вдигаше шум дори, просто ни дърпаше от екпонат към експонат, за да ни пита разни неща и говореше с нормален тон, без да шепне.

Искам също така да имат всевъзможни красиви и интересни за четене брошури, които си взимаш вкъщи и от които си избираш на какви интересни неща ще ходиш този месец.

Искам да правят вечерни концерти и в петък да са отворени до 10 вечерта.

Искам да НЯМА намръщени служители, а вместо това да се държат така, че да искаш да се връщаш там всеки ден и да си водиш всичките приятели.

Искам да си намират спонсори и да слагат еееееееееееей-такива реклами за изложбите си, така че, когато посрещам приятели от Париж, Лондон, Мадрид и Рим на софийското летище, тия реклами да са сред първото, което тези хора ще видят. Понеже имаме фантастични неща по галериите и музеите си, но изобщо не умеем да ги продаваме.

Искам да работят всеки ден. Националната галрерия в Лондон има два почивни дена в годината. На Коледа и на 1 януари. Толкоз.

Искам да имат кафене, което да е толкова уютно, че да ходиш там с приятели, дори когато няма да разглеждаш галерията, защото а) ти харесва и б) знаеш, че всеки лев, който оставяш там ще отиде за галерията, която обичаш.

Искам да са достъпни за хора с увреждания. В TATE Britain виждах всеки ден една жена в инвалидна количка, която седеше пред различни картини и рисуваше. У нас тази същата жена би стояла затворена вкъщи и само би си мечтала да види картина на Търнър.

Искам да имат книжарници с книги за изкуство, с картички, репродукции, моливи за рисуване и всички останали дреболии от музейните магазинчета, които сме виждали и печалбата от които отново отива в музея, а хората сиги купуват с удоволствие и за спомен.

Искам да работят за това хората да влизат при тях и да не искат да излязат. Не става дума за теб и мен, ние така или иначе ходим по галерии, музеи, театри. Има безброй други хора, които, ако успееш веднъж да ги убедиш да влязат в галерия, после е много вероятно да повторят, после да заведат приятел, дете... Обаче, ако влизайки, намерят намръщена леля, която изобщо не знае какво прави там, но го прави с огромно отвращение и мрази всеки един посетител искрено и лично... смяташ ли, че ще се върнат пак?

Сори, пак писах дълго и страстно, но, без да искаш, уцели болна тема. Права си за това, че трябва да сритваме инерцията по задника. Обаче съм се нагледала на безумия по българските музеи и галерии, в които иначе е пълно с невероятни неща. И, ако не ходя по такива места тук, то не е от мързел, а защото в малкото си свободни часове не искам някой да ми се кара за това, че съм завела в галерия дете, което е любопитно и иска да знае какво вижда. В TATE уредниците щяха да му дадат моливи и блокче и да му се радват. Тук го изгониха с грубостта и малоумието си. И искам да знам кой ще им влиза утре в галериите, ако днес прогонват утрешните големи хора?
цитирай
2. estrella - Cherie,
15.11.2009 20:49
изправи ми косата. и ми представи картина, която, признавам, не съм виждала. Да, служителките бяха не-любезни и не-информирани, но май съм свикнала да не им обръщам внимание. за кафенето си го помислих също. Ще стане, вяра имам, все още.
цитирай
3. eleni - :(
15.11.2009 23:02
А колко още такива случки мога да ти разказвам... Аз често ходя в музеи и галерии в България. Лошото е, че често ходя и по света. И отдавна вече не ми е достатъчно да има една зала с едни интересни неща в нея. Да, по света от една картина на Тициан правят цяла индустрия. Обаче аз тази индустрия я харесвам. Защото тя кара повече хора да мислят, да чувстват, да си задават въпроси, да търсят отговори, да откриват, че имат въображение, да искат да знаят още, да искат да летят. Представи си, че си англичанка. Влизаш в Националната галерия в Лондон и в първата попаднала ти брошура ти казват, че е прекрасно, дето си влязла там и винаги си добре дошла, защото всички картини в колекцията на галерията принадлежат на нацията. Те са твои. И са там, за да им се радваш. Различни колекционери са дарявали колекциите си на галерията, за да имат достъп до тях повече хора. Самата галерия се е старала да придобива все повече и ценни творби и те са там за теб. Ей-това усещане създават на човек. А кажи ми сега какво ти е усещането като влезеш в аналогично пространство в София?

А не е да нямаме ценни и прекрасни неща в музеите и галериите. И ми се струва истинско престъпление хората да бъдат буквално отказвани да влизат по тези места заради безумния начин, по който тук мислим за културните пространства и за културата изобщо. Не се примирявам с нелюбезни и неинформирани служители и с всички липси, които отчитам тук. Просто не искам да се примирявам с такива неща. Всеки път искам информация, питам защо я няма, настоявам, споря. Не съм сигурна дали имам вяра, че нещо скоро ще се промени, но толкова ме е яд на сегашното състояние, че не мога да мирясам и да се примиря. Не казвам, че навсякъде и всички служители са неинформирани, незаинтересовани и нелюбезни. Естествено, че има и изключения. Обаче са изключения. Правилото е потрисащо. Да, знам какви заплати взимат. Обаче малкото пари не могат да бъдат оправдание за лошо вършена работа. Аналогичните хора в Англия също не са се заринали с пари. А длъжностните им характеристики биха засрамили всеки тукашен директор на подобна институция.

Уффф, спирам:) Някой път ще дойдеш вкъщи на чай с коняк и ще ти показвам разни хубавини и ще ти разкажа за разни неща, които смятам да правя в тази посока.
цитирай
4. usteddd - Музеите
16.11.2009 09:08
ни са малки, за да ги разглеждам повече от веднъж на година (в най-добрият случай), а някои - на десителтка.
Но са хубави за децата с образователна цел - да се впечатлят, да придобият някакъв интерес, сещаш се, малко да се вдигне нивото от Шишо-Бакшишо...
цитирай
5. flyco - ...
16.11.2009 09:31
Музеите са за децата.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: estrella
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3696438
Постинги: 706
Коментари: 5217
Гласове: 16915