Какво правите, когато отидете в Мадрид, Рим или Лондон? Хукваме всички като луди по галерии, музеи и сме готови да чакаме 4 часа на дълга 4 улици опашка, за да видим Сътворението на Микеланджело, минавайки задължително преди това през два магазина за сувенири от Ватикана.
А какво правите в събота в София? Нищо. Кафета, телевизия, чистене, оф, скучно ми е, хайде да видим на кино края на света.
А защо в София не правим като в Рим и Мадрид? Защото, ура, за пореден път – никой не е пророк в собственото си село и никоя софийска галерия не е като мадридския Прадо.
Да, ама не, мили мои.
Малко напън на мозъчните гънки докато съботното излежаване тече с все сила, може да ви заведе до едно от многото „европейски“ места в София, които съществуват, но нямаме очи да ги видим.
Националната галерия за чуждестранно изкуство е точно до Александър Невски, в не-знам-името-на-архитектурния-стил, но аз лично му казвам „европейски“.
Широко стълбище, на което ТАМ сядаш да си изядеш сандвича, а тук изобщо не забелязваш, води към три етажа, на които са събрани индийско, африканско, френско, холандско и съвременно изкуство.
Входът е четири лева, а почивният ден е вторник, в който така или иначе никой няма да хукне по музеи и галерии.
Африкански дървени статуи, статуи на буда, елементи от украса на индийски храмове, Ганеша със слонската глава, Кали, липсваше ми само Египет.
Вляво – френски импресионизъм – цветен, син, зелен, наситен, истински.
Портрети от холандските майстори на онези чичковци със смешните кръгли яки.
В новата част – отново френски импресионизъм. Като във филм – зала с картини, в средата – квадратни фотьойли, как се казваше филма, в който двама влюбени там си правеха срещи?
На последния етаж – купол с естествено осветление и най-търсената картина -“онази с черепите“. Роял, инсталации от метал, които можеш да пипаш, защото само движението ги превръща в летящи метални птици, подвижно S или Вибрация.
Единственото, което липсва, но не знам дали е разрешено всъщност – музика от съответния район или период в отделните зали. Исках да чуя африкански барабани, докато гледах дървените маски и фигури на жени-майки.
За край – пица и бира с гледка към Александър Невски. Никой от нас не направи снимки, защото сме си вкъщи, но това не го прави по-малко хубаво, по-малко европейско.
Само да имаме очи и справедлив поглед, за да го видим.
Следващата събота – ботаническата градина.
Искам също така да имат всевъзможни красиви и интересни за четене брошури, които си взимаш вкъщи и от които си избираш на какви интересни неща ще ходиш този месец.
Искам да правят вечерни концерти и в петък да са отворени до 10 вечерта.
Искам да НЯМА намръщени служители, а вместо това да се държат така, че да искаш да се връщаш там всеки ден и да си водиш всичките приятели.
Искам да си намират спонсори и да слагат еееееееееееей-такива реклами за изложбите си, така че, когато посрещам приятели от Париж, Лондон, Мадрид и Рим на софийското летище, тия реклами да са сред първото, което тези хора ще видят. Понеже имаме фантастични неща по галериите и музеите си, но изобщо не умеем да ги продаваме.
Искам да работят всеки ден. Националната галрерия в Лондон има два почивни дена в годината. На Коледа и на 1 януари. Толкоз.
Искам да имат кафене, което да е толкова уютно, че да ходиш там с приятели, дори когато няма да разглеждаш галерията, защото а) ти харесва и б) знаеш, че всеки лев, който оставяш там ще отиде за галерията, която обичаш.
Искам да са достъпни за хора с увреждания. В TATE Britain виждах всеки ден една жена в инвалидна количка, която седеше пред различни картини и рисуваше. У нас тази същата жена би стояла затворена вкъщи и само би си мечтала да види картина на Търнър.
Искам да имат книжарници с книги за изкуство, с картички, репродукции, моливи за рисуване и всички останали дреболии от музейните магазинчета, които сме виждали и печалбата от които отново отива в музея, а хората сиги купуват с удоволствие и за спомен.
Искам да работят за това хората да влизат при тях и да не искат да излязат. Не става дума за теб и мен, ние така или иначе ходим по галерии, музеи, театри. Има безброй други хора, които, ако успееш веднъж да ги убедиш да влязат в галерия, после е много вероятно да повторят, после да заведат приятел, дете... Обаче, ако влизайки, намерят намръщена леля, която изобщо не знае какво прави там, но го прави с огромно отвращение и мрази всеки един посетител искрено и лично... смяташ ли, че ще се върнат пак?
Сори, пак писах дълго и страстно, но, без да искаш, уцели болна тема. Права си за това, че трябва да сритваме инерцията по задника. Обаче съм се нагледала на безумия по българските музеи и галерии, в които иначе е пълно с невероятни неща. И, ако не ходя по такива места тук, то не е от мързел, а защото в малкото си свободни часове не искам някой да ми се кара за това, че съм завела в галерия дете, което е любопитно и иска да знае какво вижда. В TATE уредниците щяха да му дадат моливи и блокче и да му се радват. Тук го изгониха с грубостта и малоумието си. И искам да знам кой ще им влиза утре в галериите, ако днес прогонват утрешните големи хора?
А не е да нямаме ценни и прекрасни неща в музеите и галериите. И ми се струва истинско престъпление хората да бъдат буквално отказвани да влизат по тези места заради безумния начин, по който тук мислим за културните пространства и за културата изобщо. Не се примирявам с нелюбезни и неинформирани служители и с всички липси, които отчитам тук. Просто не искам да се примирявам с такива неща. Всеки път искам информация, питам защо я няма, настоявам, споря. Не съм сигурна дали имам вяра, че нещо скоро ще се промени, но толкова ме е яд на сегашното състояние, че не мога да мирясам и да се примиря. Не казвам, че навсякъде и всички служители са неинформирани, незаинтересовани и нелюбезни. Естествено, че има и изключения. Обаче са изключения. Правилото е потрисащо. Да, знам какви заплати взимат. Обаче малкото пари не могат да бъдат оправдание за лошо вършена работа. Аналогичните хора в Англия също не са се заринали с пари. А длъжностните им характеристики биха засрамили всеки тукашен директор на подобна институция.
Уффф, спирам:) Някой път ще дойдеш вкъщи на чай с коняк и ще ти показвам разни хубавини и ще ти разкажа за разни неща, които смятам да правя в тази посока.
Но са хубави за децата с образователна цел - да се впечатлят, да придобият някакъв интерес, сещаш се, малко да се вдигне нивото от Шишо-Бакшишо...
2. Любов и страх
3. Мартини, бейби
4. Моят Блог.бг
5. Грамотният блог
6. Прекрасният сайт
7. Полезният сайт
8. Спортният сайт
9. Сериозният сайт
10. Шареният сайт
11. ZIP- мания
12. Слънчевата песничка
13. Otrova.org
14. И този диша интернет:)
15. Still well
16. Бяс и рози