Първата беше много емоционална. Говорих, писах съобщения, радвах се. Сега е толкова далече.

Онези вълнения ги няма, а са минали само две години. Осмислено, изживяно, искано, пожелано и получено.

Едно стимулиращо "ДА", едва ли ще го забравя някога, макар гласовете, лицата, причинителите да се забравят полека лека. Така върви животът, нищо не се повтаря, нито остава същото - като интензитет, желания.

И по-добре. Няколко месеца по-късно описах мечтата си, обеща ми съдействие, предупреждавайки ме, че това с "да пише добре" едва ли ще стане.

Всичко става, когато е пожелано, намерено и уцелено във времето.

Някъде там е, с детето си, жена си, надявам се, добре. Нямам време за поддържане на контакти. Има хора, които не се забравят заради промяната, която са оставили след себе си.

Приятели.

"Има хора, които не се забравят заради промяната, която са оставили след себе си.

Приятели."
Поздрави!

загуби се нещо