Онзи ден си говорихме за това, че основната роля на жената е да се грижи за децата и семейството – нещо, в което почти никой не се съмнява.

Защо тогава, след като всичко е толкова просто, на жената й хрумнала безумната идея да се доказва в други сфери, да се пънка да ходи на работа и да прави кариера, след като само с едните деца вкъщи би било далеч по-лесно.

Тъй като от едно известно време си пълня главата с популярна психология, плод най-вече на комплексирани канадски психолози (Ги Корно не е добре, честно), стигнах до следния псевдо-психологически отговор.

Псевдо е, защото може и да не е така, ама може и да е. Поне на мен ми звучи правдиво.

Та значи.

Всяко същество на тази земя има нужда и желание някой да му каже „мерси, че те има“.

Кучето донася пръчката и очаква награда – кокал, бисквитка, или там, каквото му се дава.

Детето се връща в къщи с шестица по биология и много му се иска родителите му да го похвалят. Иска и да има много шестици в бележника, защото това е похвалата от страна на учителя.

Жената, гледаща деца, също иска някой да й признае/зачете усилията.

Да чуе едно „ти си най-прекрасна“ докато сервира вечерята на прибралия се от работа мъж.

Да получи цвете на рождения ден на децата си като знак за благодарност, че го е родила и го добутала до съответната година.

Няма да давам повече примери, надявам се, схванахте идеята.

Тъй като това признание е липсвало в продължение на векове, на жената й писнало да чака някой да й каже „мерси“ и си рекла: Добре. Аз гледам децата и никой не ме зачита.

Мъжа ми ходи и работи там някаква работа, увеличават му заплатата, награждават го и го уважават.

Искам и аз така. И хоп, еманципирала се.

Влязла в мъжкия свят, защото там има повече признание – да вдигнеш три тона с крана си е забележимо и забележително постижение.

Това, че си съумял да превърнеш едно ревливо бебе в човек е прекалено абстрактно усилие, че да получиш за него признание.

И така, мили мои, жената влязла в капана на еманципацията. Защо капан ли?

Зашото не стига, че се пънка да работи и да прави кариера, ами продължава да гледа и децата, защото това е нещото, за което се е родила, и пак се намират хора, които да мрънкат, че жените за нищо не ставали.

Ако мъжете се бяха сетили за едно просто благодаря през тия векове, щяхме щастливи да си гледаме децата, а не да се чудим утре как отново да изкараме целия работен ден на високи токове ;)

А нима високите токове са задължителни?

за едната вълшебна думичка го правим, а колко малко вълшебници я знаят ....

се изказах, мамас, образно :)) Съни, да

има някаква логика...

... обаче аз някакси не успявам да се сведа само до (проекто)майка и (проекто)съпруга, сори. И не поради някакъв силен порив за еманципация, ами просто така го усещам. И си мисля, че, ако не всяка, то много жени имат потребност да правят и други неща в живота си, освен тези свързани със семейството. Не мисля, че жените са пожелали да работят, просто за да ги потупат по рамото и да им кажат колко са добри. Да, всеки иска да получи някакво признание, но далеч не всеки работи заради признанието. Баба ми беше изключителен лекар и помагаше на хората, защото знаеше, че това е нещо, за което има дарба. Не очакваше и не търсеше признание, намираше смисъл в това, което прави заради самото правене.

Работата не е само в признанието, а в признанието от колкото се може повече места. Ако мъжете не си пестят "благодаря"-то, това няма да спре еманципацията. Дори няма да я отложи :)

и все пак-приятно написано, вярно и смислено.
Аз редовно благодаря на хората около мен, а на един от най-близките дори днес, суутринта написах, колко ми е хубаво да си мисля, че просто го има и т.н.Процесът с оценяването е двустранен.
Иначе, да съгласна съм с елени-ако нещата нямат смисъл-му придаваш такав-вместо да търсиш логика.
Нито мъжкия, нито женския живот е особено лесен,но с повече нежност, сладко вдетиняване, импулсивност и признание може да е далеч по-поносим, приятен и вдъхновяващ.

Цветномила седмица на всички!

никоя от нас в този момент от историята не се представя само като майка. Мисленето се е променило и ние сме се родили с него. Беше само теория, а не вътрешната ми убеденост, че Е точно така :) Да си домакиня не е само да пържиш лук ;)

ми че аз с теорията споря, не с тебе:) И споря, понеже ми е интересна и ме кара да се замисля:)

Естествено, че да си домакиня е много повече от обичайното клише. Просто на мен и повечето ми е тясно:) А и имам някаква вътрешна убеденост (за момента неподкрепена с доказателства;), че потребността на жените да допълнят традиционната си роля и с други неща не е от вчера, дори и от оня ден не е.

Ако си само психоаналитик, значи непременно си луд. Но няма хора, които да са "само" нещо си. Корно лекува себе си, най-вече. Психоанализата понякога е смешна, но е рамка, която може да бъде много полезна за разбирането на неща, които вече си разбрал. Но се отклоних.

По темата - жената се чувства объркана, защото иска да заслужи признание, като влиза в мъжкия свят. Мъжът се чувства объркан, като гледа как жената му влиза в света и му взима "медалите". И двамата се чувстват объркани най-вече... защото светът не е мъжки. Светът на мъжкоженските отношения вече е една пародия, едно театрално представление, писано преди две хиляди години, чиито текст сега вече никой не разбира... Но актьорите само този текст знаят наизуст и го повтарят ли повтарят до криза и припадък. Ама ще се оправят нещата, постепенно. Няма начин.

ПП Между другото нещата няма да се оправят с еманципация - тя по същество е революция, а революциите са лошо нещо.

Поздрави, Естрея.