Обичам си ги. Малки неща, които правя докато съм сама. Гледам стари снимки, надничам в очите на бивши любови и се радвам, че някога съм била обичана от някой.

Слаби моменти, силни моменти, отива ли ми с тази рокля? Опитвам се да се погледна с очите на другите, разбира се, не става, но пък все намирам нещичко да се харесам.

Ям бавно шоколад или пък се държа като маймунка насаме.

Отделям по 30 минути за баня и глезене без да ме интересува дали някой ще се радва после на кадифената ми кожа.

Шия копчета. Или бърша прах. Играя си на кукли в голяма къща. Преди готвех супа от борови иглички на парното, сега готвя зеле на фурна. Същото е, само дето съдовете са по-големи.

Обещавам си някакви неща, спомням си някакви разговори, без нужда да обяснявам себе си безкрайно.

Нещата винаги се подреждат така, както трябва.

Moment a moi