Вестниците често боравят с клишета, налагани от нуждата да се използват синоними на думи, които нямат кой знае колко близки по значение думи. 

Например никой от нас не вика на бирата си "пиво", но журналистите го правят, защото не можеш да повтаряш бира като ненормален в цяла статия.

Такава е съдбата и на "коварната болест", която често замества рака. 

Лошото обаче е, когато обикновените хора започнат да говорят с вестникарски изрази когато искат да направят впечатление или да придадат трагизъм на това, което казват. 

Така в коварна се превръща всяка болест, за която се изисква по-сериозно лечение от пиене на антибиотик, без да е ясно какво точно значи коварна. 

Знам, че това са незначителни неща и че строежа на нов музей на съвременно изкуство трябва да ме вълнува повече, но съм си такава - съдя за хората по начина, по който говорят, защото той е непосредствения продукт на мозъка им. 

А от мозъка ( и ползването му) идва всичко. 

И да добавя последно: ракът няма да стане по-малко рак, ако го наричаме коварната болест. Колкото по-нормално се отнасяме към страшните неща, толкова по-бързо ще намерим сили да се борим или поне да не падаме духом. 

Правилно си забелязала, Естрея. Това е нещо като писмено НЛП. Да, няма да стане по-малко рак. Може би точно обратното е целта - да стане повече такъв. Постоянно някой се упражнява върху съзнанията ни.

съм намалила телевизията до минимум, а четенето го върша по диагонал, колкото да отсея фактите. И все пак думите все още ми влияят.

не чета откакто "Елен застреля германски турист" се появи на 1ва страница с огромни букви през 92ра (или 93та - не помня). То нали нашия език няма падежи та... ама затова си има пък словоред.
Поздрави и усмивки