Причината за наводненията, които за пореден път причиниха щети за милиони левове, не са само проливните дъждове, но и дългогодишната политика на държавата, базирана на остарели и погрешни схващания и действия.

Това е становището на коалиция „За да остане природа в България”, във връзка със скорошните природни бедствия в страната.

Според експертите от коалицията, действията на държавата, базирани на недоказани научни методи от преди близо 80 години, са довели до огромно покачване на риска от наводнения и до унищожаване на почти всички равнинни реки в България.

Основните грешки:

1.Ненужна корекция на завоите на реките. Като резултат, многократно се е увеличила скоростта и силата на приливните вълни.

2.Поставяне на дигите максимално близо до бреговете на реките и последващото им надграждане. Това е причина за опустошителни наводнения на местата, където има най-много унищожени стари корита и най-продължително изправяне на реката. Най-пресният пример са наводненията по река Лесновска през 2005 г.

3.Насърчаване на строежи в близост до дигите. Така множество постройки, които са защитени само при нормално ниво на реката, се оказват под вода при промяната му. (Пример в това отношение е сегашното наводнение в община Костинброд).

4.Изсичане на здрави дървета и оставянето в руслото на реката на сухи и полурухнали дървета и клони. Така се увеличава риска от наводнения поради струпване на сухите клони и дънери при бентовете и мостовете и липса на здрави дървета, които да укрепват бреговете. (Пример в това отношение е река Джерман при Дупница).

5.Превръщане на реките в населените места в бетонни канали. Така дъждовната вода няма възможност да попие и водите много бързо се насочват към по-ниските участъци.

Това е основната причина за наводненията в София, въпреки продължаващото канализиране на река Владайска и други реки.

6.Използване само на язовирите като „ретензионни обеми”, които да поемат високите води. Като резултат, в момента в България има изградени много скъпи хидротехнически съоръжения, които не осигуряват надеждност при екстремни ситуации.

Пример за такава ситуация е язовира в Цар Калояново. От друга страна, естествените ретензионни обеми – крайречни мочури и блата са откъснати от реката. Дигите „пазят” терени, където разливите не причиняват щети.

„Нужно е да се осигури повече място на реките, за да има повече сигурност за хората. Това включва ново планиране на строителството в/около речните тераси, възстановяване на заливните тераси и крайречните влажни зони, както и изместване на дигите така, че да пазят населените места.

Апелираме управляващите да се съобразят с изискванията на новата Директива 2007/60/ЕО НА ЕС относно оценката и управлението на риска от наводнения и да коригират действията си”, се казва още в становището на коалиция „За да остане природа в България”.

Един мъничък коментар към така изложената тема - изложеното по т.2, 3, 4 и 6 трябва да се преформулира, защото начинът на формулировка създава предпоставки за неразбираемост и липса на тежест и сериозност на аргументацията.
"Използване само на язовирите като „ретензионни обеми”, които да поемат високите води..." Всички язовири се проектират да уловят част от високите води. А надхвърлилите капацитета му се пропускат през облекчителните съоръжения, с цел да се избегне риска от авариране. Възможностите за по-пълното улавяне на тези води са предмет на експлоатацията на язовира, а не на събитията с прогнозен характер като интензивния дъжд или снеготопене. Във водосбора на едно поречие винаги се случва да позавали повечко от обикновеното... Темата е доста дългичка и нека спрем дотук.
Друг слаб момент са цитираните примери - проблемите на Джерман преди Дупница са от години и са вследствие на безобразното и безотговорно изземане на инертни материали от речното легло. Мога да покажа снимки от преди 5-6 години, когато се нанесоха много щети на речните екосистеми от по-големитие Южнобългарски реки, поне тогава съм ги наблюдавал като участник в международен проект по водите и имам впечатления.
Много по-добър пример за изсичанията е участъкът на Марица между Белово и Пловдив с разрушените варти и саваци на речните водохващания, река Въча - в края на 90-те водохващането за ЮБМК на реката над Кричим се наложи да бъде освобождавано от натрупаната дървесна и друга маса със взривяване и артелерийска стрелба, поради недостъпност и прекален риск. Да не говорим за разрушените от водата съоръжения на Тополница над Пазарджик. Историите с фирмата на един бивш зам.министър на земеделието, заради чиито баластриери по Марица, през 2005 сметището на Цалапица щеше да се срине в реката.
Изровеното и унищожено по Места - водните нива в кладенците на Плоски са паднали с 3-4 метра заради удълбаването на речното коритот. Същото е и по Струма край Мурсалево, Тунджа между Мечкарево и Крушаре и т.н.

не съм специалист, мнението е на коалиция "За да остане природа в България". Важното е и в горните и в твоите примери е, че виновни за наводненията има, но блеещите ни журналисти много обичат да обвиняват климата за всичко и да проспиват истинските причини не защото имат изгода, а защото не разбират и не знаят.

Напълно съм съгласен с теб.

Бих могъл да добавя, че има и едни грешки от политико-управленченски характер, наложени административно. В смисъл на взети и наложени партийни решения да се изгражда промищшленост еди-къде си. И после, олеле, ама тука няма вода. Дайте сега да я лангуркаме от другия край на страната. Нищо,че ще струва майка си и баща си, и че на друго място ще се създаде дефицит.
Добър пример за такова безумие е ІІІ-та металургична база край Дебелт, Бургаско, настящ ПРомет АД. За задоволяване на недостига бях разработени и донякъде осъществени - ХТК Места за събиран на местенските води и ЮБМК (Южнобългарски магистрален канал) за транспортиране - от Кричимско до Асеновградско + разни участъци и съоръжения чак до ХасковскоДимитровградско.
Друго подобно недоразумение е идеята за плавателен канал "Аспарухов вал" или иначе казано Дунав - Варна. Аз съм разучавал няколко от вариантите му:
Силистра - Варна, покрай границата
Тутракан - Варна
Русе - Варна
Янтра - Варна
Вече не си спомням точните трасета, но концепцията горе-долу е: плавателен канал - шлюзове - язовир - шлюзове - канал - ... и така в продължение на десетки километри. Като съоръженията трябваше да се изплащат от таксите на натоварваните самоходни баржи в пристанище Варна за някоя от братските соц.страни. Спестяваха се пари от претоварване на влак и речна баржа (те са по-малки от морските до Варна!) и така, по подобие на Рейн - Майн - Дунав щяхме да конкурираме румънския канал през Черна вода и да печелим... на хартия.
Наскоро някой из Варненско пак беше разлаял кучетата, колокото да има тема за зъбене из Нет-а.

Ако специалистите в коалицията под "дългогодишната политика на държавата, базирана на остарели и погрешни схващания и действия" разбират подобни примери - ОК!, но ако смятат, че България няма нужда от още язовири, съчетани с една доста по-разумна, пестелива и ориентирана към съхранението на ресурсите политика, не мога да се съглася с тях, още повече, че наистина не наясно със самите води.